Мартин Спасов с премиера на „Приятелят, когото нямам“ в София

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Поетът ще представи пред столичната публика най-новата си книга

Мартин Спасов е роден в Шумен на 29 юни 1985 година. Завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Първата му стихосбирка носи заглавието „Аз мога да цитирам тишина“. С нея успява да спечели Националната награда за поезия „Южна пролет“, Хасково – 2014 г. През лятото на 2015 г. става носител на престижното отличие Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“. През 2016 г. е награден с Национална награда за поезия „Дамян Дамянов“ – Сливен, а през 2017 г. – Нгарадата за изкуство икултура в родния си град.

На 16 октомври поетът ще представи най-новата си поетична книга, озаглавена „Приятелят, когото нямам“. Специално участие ще вземат актьорът Боян Младенов и китаристът Антон Яначков.

Резултат с изображение за martin spasov

Книгата ще бъде представена от нейния редактор, поетесата Маргарита Петкова, която споделя:

„Мартин Спасов е поет със свой собствен глас, който се откроява ярко сред кохортата на стихопишещите. Избрал класическата форма за своите стихотворения, той всъщност е много по-модерен от своите събратя по перо, защото виталните стрели на думите му уцелват сърцето на читателите именно чрез умението му да е точен без помпозност, да е честен без витиеватост и да е оголен до нерв и кост, без маниерност. „Приятелят, когото нямам“ е адресирана до всички, които ценят стойностната поезия, които не обичат клишетата, които имат нужда от приятел, когато „всичко се връща, освен онова, което искаш да върнеш.“
Приятелят, когото нямам всъщност е приятелят, когото носим в сърцето си, а поетът само ни помага да го преоткрием наново и да го оценим, защото „всеки сам си е причина да бъде между други сам.“

Премиерата е насрочена за 16 октомври от 19.00 часа в Столична библиотека, зала „Надежда“, а входът е безплатен.

***

Да отречем каквото можем.

И видното да отречем.

Проклинайки живота сложен,

да се отдалечим съвсем.

Да обвиним сезона хладен

за хладните ни рамене.

Това, което ти ми даде,

от себе си ли го отне?!

Да преброим до сто и десет,

преди да стреляме на сто.

Разделя се и тази есен

с непълнолетното листо.

Ще зазвучи в душите наши

вселенският прощален химн.

И всеки друг ще го уплаши.

Но нас ще ни успокои.

Мартин Спасов

Снимка на Издателство "Библиотека България".

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Твоят дъх върху мен

"Не ми пука, че ще умра - единственият ми страх е, че ти ще умреш. Далеч по-важен от каквото и да било, от каквато...

„Ти ме повика, живот…“ – ретроспективна изложба за Михаил Белчев

Биографична фотоизложба, посветена на поета, композитор и певец Михаил Белчев (1946-2026) ще бъде открита от 19.00 часа на 13 август, когато се навършват 80...

Джон Ленън: Времето, което си загубил с удоволствие, не е загубено

На днешната дата, 10 август, през 1985 година Майкъл Джексън се сдобива с правата върху песните на „Бийтълс“. Поп-кралят ги купува на търг за...

Проектът на Кристо и Жан-Клод „Обградените острови“ е сред 25-те най-значими творби в съвременното изкуство според „Ню Йорк таймс“

Проектът на Христо Явашев - Кристо и Жан-Клод „Обградените острови“ е сред 25-те най-значими скулптури, белязали модерната епоха, съобщи „Ню Йорк таймс“. Изданието представи...

Езикът на цветовете: Какво разкрива любимият нюанс за нашия характер?

Всеки човек има цвят, към който интуитивно посяга в ежедневието си – било то при избора на дрехи, обзавеждането на дома или марката на...