От няколко дни на пазара е книгата „Me: Elton John”
От няколко дни на пазара е книгата „Me: Elton John” („Аз: Елтън Джон)”, автобиографична за британския изпълнител. В нея той разкрива не една и две интересни, любопитни и дори скандални истории както за себе си, така и за хора от обкръжението му. Световните медии намериха различни акценти от книгата и вече дни наред не спират да изваждат любопитни и скандални истории.
Английският вестник „Дейли Мейл” намери за интересен откъсът от книгата, в който Елтън Джон говори за влиянието на принцеса Даяна върху мъжете. Самият той бил омагьосан от нея, но още по-силно въздействие тя имала върху Ричард Гиър и Силвестър Сталоун.
„Докато работех по филма „Цар Лъв”, шефът на Дисни дойде в Англия и аз и настоящият ми съпруг Дейвид Фърниш дадохме вечеря в негова чест. Той много искаше да се запознае с принцеса Даяна. Поканихме нея, Джордж Майкъл, Ричард Къртис и съпругата му Ема Фройд, Ричард Гиър и Силвестър Сталоун, които по това време бяха в страната”, разказва той в книгата си. И описва как по време на вечерята Лейди Ди и Гиър потънали в сладки приказки пред камината (по онова време тя вече била разделена с принц Чарлз, а Гиър – със Синди Крауфорд). Това изглежда не се харесало на Слай, който на тръгване измърморил: „Никога нямаше да дойда, ако знаех, че принц очарователен ще е тук. Ако я исках, щях да я имам”.
Британското издание „Индипендънт” пък акцентира на признанието на Елтън Джон, че популярността на неговата песен „Candle in the Wind“, записана в памет на лейди Даяна, го кара да се чувства неудобно. Според него траурът за смъртта на Даяна е излязъл от контрол. Попзвездата и принцесата са приятели от 1981 г. След смъртта на лейди Даяна през 1997 г. сър Елтън Джон презаписва своя хит от 1973 г. „Candle in the Wind“ с леки корекции в текста (направени по негово искане). Оригиналният започва с думите „Goodbye Norma Jean” (Мерилин Монро), а погребалният – с „Goodbye England’s Rose“. Елтън Джон изпълнява песента с новите й думи на траурната служба в памет на Даяна в Уестминстърското абатство пред 2000 души на живо и 2,5 милиарда тв зрители.
Тогава Джон и авторът й са подложени на критика от фенове, които смятат, че песента, написана в памет на Мерилин Монро, е трябвало да си остане такава. Но новата версия, продуцирана от сър Джордж Мартин бързо става хит, а сингълът се продава в тираж 33 милиона екземпляра. В мемоарите си изпълнителят отбелязва, че глобалният мащаб на публичната скръб след смъртта ѝ не е „това, което тя би искала“. Елтън Джон не изпълнява на живо тази версия никога повече, но я издава на сингъл, а приходите от нея – над 60 млн. долара, отиват за детска болница.
Франс прес пък акцентират върху годините, в които Елтън Джон е бил собственик и президент на футболния клуб „Уотфорд” – през 80-те години. В автобиографичната си книга той разкрива, че навремето клубът му вероятно му е спасил живота.
„Бях президент на „Уотфорд“ в най-лошия период от живота си, през години, свързани с пристрастяване към дрогата, депресия, лоши бизнес решения, съдебни процеси и безкрайни тревоги. За мен тогава клубът бе непрестанен източник на щастие. Ако не беше той, кой знае какво щеше да се случи. Не преувеличавам, когато твърдя, че „Уотфорд“ вероятно ми спаси живота“, пише 72-годишният певец.
През 1976 г. Елтън Джон оглавява клуба, който току-що е изпаднал в четвърта дивизия. Певецът има амбицията да го върне в елита. Назначаването на Греъм Тейлър за треньор слага началото на епопея, свързана с борба за титлата с „Ливърпул“ през сезона 1982/1983 г. и загуба от „Евертън“ на финала за Купата на Англия през 1984 г. „Поради очевидни причини има моменти през 80-те, за които нямам спомен, но всички мачове на „Уотфорд“, на които съм присъствал, ще останат завинаги в паметта ми“, уверява Елтън Джон.
Българската телеграфна агенция пък отбеляза момента, в който Елтън Джон нарича Майкъл Джексън „психично болен“ и споделя, че е било „смущаващо“ човек да бъде около него. 72-годишният певец за първи път среща бъдещия Крал на попа в ранните дни на кариерата му. Изпълнителят на хита „Rocketman“ не крие, че с течение на времето е започнал да се притеснява за състоянието на Джако, който почина през 2009 г. на 50-годишна възраст.
В откъс от книгата си пише: „Познавам Майкъл, откакто беше на 13 или 14 години. Той беше най-очарователното дете, което можете да си представите, но по-късно дойде момент, в който започна да се изолира от света и от действителността, подобно на Елвис Пресли. Бог знае какво се е въртяло в главата му и какви лекарства е взимал, но всеки път, когато го виждах в по-късните му години, си мислех, че горкият съвсем се е побъркал. Той наистина беше психично болен, смущаващо беше човек да се намира около него”.
Елтън Джон си спомня също случай, в който е поканил Майкъл Джексън на парти. Джон твърди, че Джако е напуснал празненството и е бил намерен да играе със сина на икономката. „По някаква причина той не успяваше да се справи с компанията на възрастни“, пише Джон.
Още през 2016 г. издателските къщи „Пан Макмилън“ и „Хенри Холт“ обявиха, че са придобили съвместно правата за цял свят. По книгата си Джон работи с музикалния критик Алексис Петридис, който описва създаването на мемоарите като „катарзис”.
„Поглеждайки назад, осъзнавам какъв луд живот съм имал, което е огромна привилегия. Животът ми е като дяволско скоростно влакче и все още се тресе”, споделя изпълнителят. През 50-годишната си кариера Елтън Джон е спечелил пет награди „Грами“ и един „Оскар“. Сред хитовете, които е композирал, са „Rocket Man“, „I’m Still Standing“ и „Tiny Dancer“.
ARTday.bg
