Нов екранен прочит на историята, посветена на аутсайдера антигерой
След множество противоречиви реакции от фенове и критици стана ясно, че новият филм на Тод Филипс, посветен на един от най-култовите комиксови злодеи – Жокера, е истински световен хит. Лентата две седмици е на върха в бокс офиса, а вече се спряга и за големите филмови награди, номинациите за които предстоят скоро.
Това е първият филм, който показва един по-човечен Жокер. Личност, бореща се със своите демони, разказват за „Изотопия“ операторът и монтажист Милен Колев и блогърът и кинолюбител Светослав Богданов.
„Този Жокер е човек, който се бори да се впише в обществото. Въпреки опитите, разбира, че живее в неморален и брутален свят“, пояснява Милен. „Персонажът страда от патологичен смях. В най-неподходящите моменти изпада в бурен, неконтролируем смях“, допълва Светослав.
Артър Флек, както е истинското име на новия екранен Жокер, има редица проблеми. Един от тях служи за основа на филма.
Филм за самотата и представата на другите за нас
Това е и филм за самотата, казва още Милен, има хора като героя във филма и те се мъчат всеки ден да се впишат в обществото, но и да бъдат себе си по някакъв начин. А Светослав цитира реплика от филма: „Хората очакват да се държа така, сякаш нямам проблем. Аз всъщност имам.“
Хоакин Финикс, както почти във всеки негов филм, е по-различен от всичко, в което сме го гледали, твърди Милен. Светослав обяснява кои са ключовите трансформации, през които актьорът преминава.
„Той сваля 23 килограма за няколко месеца. Човекът е участвал в ролята без никакви сили. В моментите, в които е трябвало да изкачва големите стълби от филма, върху които танцува и знаковия си танц, всъщност му е било адски трудно. Всеки път, когато е заставал пред тях, си е казвал: „Давай, ще успееш, можеш да го направиш“.“
Новото лице на аутсайдера антигерой
И въпреки триумфа на „Жокера“, съпътстван с осем минути аплодисменти на фестивала във Венеция и спечелването на „Златния лъв“, някои зрители изразиха съмнения относно лентата. Според списание „Тайм“ например историята, посветена на аутсайдера антигерой, може да провокира ексцентричните самотници към насилие. Възможно ли е това? Отговорът на Светослав:
„В изкуството да търсим провокация е равносилно на това да я намерим навсякъде. По тази логика би трябвало и „Боен клуб“ да предизвиква подобна реакция. Според мен този филм може да предизвиква дотолкова, доколкото този човек има такива проблеми в главата си“.
Образът на Жокера е сред най-мистериозните в комиксовата реалност. Как изглежда той преди появата на този по-човечен облик?
„В комиксовата история персонажът няма име. Никога не е имал и, реално погледнато, не се знае кой е. Тук имаме раждането на Жокера – такъв, какъвто не сме го виждали досега“, заявява Светослав.
Робърт де Ниро и Жокера – възможните паралели
В една от публикациите си той прави сравнение между новия „Жокер“ и класиката „Шофьор на такси“. Къде са приликите? Робърт де Ниро като Травис Бикъл е самотник, бивш морски пехотинец, с психични проблеми, живее в ужасно жилище. И двамата се борят да се впишат в общество, което ги отблъсква.
Как филми като „Жокера“ и „Шофьор на такси“ могат да пратят полезни послания към обществото? Психологът Цветеслава Гълъбова е съгласна, че изкуството може да промени безразличието към хората в нужда. На първо място с факта, че много известни хора на изкуството са имали психична болест. Когато гледаме филми, слушаме музика или научаваме детайли от живота на такива хора, виждаме, че те не се различават по нищо от нас. Психичната болест не е страшна, не е заразна. Заедно с това човек се замисля и търси паралели в собствения си живот, смята психологът.
Репортаж на Иван Русланов за предаването “Изотопия“ по БНР; Заглавна снимка: YouTube
Източник: bnr.bg
ARTday.bg
