Дните отлитат, но споменът за него остава. Има хора, обречени на вечност и безспорно той е един от тях – с таланта си, с усмивката, с човечността си.
В своята над 50-годишна творческа кариера Стефан Данаилов е изиграл повече от 150 роли в киното, театъра и телевизията. Един от популярните му образи в българското игрално кино е на инструктора по шофиране Яким Донев във филма „Дами канят“. От филма остава и култовата реплика на героя му: „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“. Стефан Данаилов е участвал във филмите „Инспекторът и нощта“ (1963), „Князът“ (1970), „Черните ангели“ (1970), „Иван Кондарев“ (1974), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Допълнение към ЗЗД“ (1976), „Топло“ (1978), „Юлия Вревская“ (1978), „От нищо нещо“ (1979), „Търновската царица“ (1981), „Княз Борис Първи“ (1985), „След края на света“ (1998) и др. Той е участвал и в редица международни копродукции. Под ръководството на италианския режисьор Луиджи Перели Стефан Данаилов е участвал в седмия сезон на италианския сериал „Октопод“ (1994), в минисериала „Рекет“, в сериалите „Дело по съвест“ и „Дълбоко в сърцето“, които му носят голяма популярност в Италия. Участвал е и в българските телевизионни сериали „Стъклен дом“ (2010) и“Фамилията“ (2013).
В театъра Стефан Данаилов започва да играе през 1966 г. в Драматичния театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив. Първата му голяма роля обаче е през 1973 г. в постановката „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер в Театъра на народната армия в София. Тогава зрителите с часове се редят на опашка, за да видят на живо екранния си идол от телевизионния сериал „На всеки километър“. От 1979 г. Стефан Данаилов играе в Народния театър „Иван Вазов“. Незабравими остават ролите му в постановките „Напразни усилия на любовта“, „Щастливецът иде“, „Вишнева градина“, „Венецианският търговец“, „Майор Барбара“, „Дон Жуан“, „Хамлет“, „Декамерон“, „Жените на Джейк“, „Пигмалион“ и др.
Стефан Данаилов е носител на множество международни отличия, награди „Аскеер“ и ордени „Стара планина“ и „Златен век“. Преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ. Бивш министър на културата и депутат от левицата. Ще го запомним с много роли в киното, театъра и телевизията.
На 8 юни 2019 г. след 5-годишно отсъствие от театралната сцена, Стефан Данаилов се завръща с постановката „Актрисата“ в Народния театър „Иван Вазов“.
На 6 юни 2014 г. Българската филмова академия го удостоява с Наградата за цялостно творчество за постижения в българското кино. На 17 февруари 2016 г. той получава наградата на Дарик радио „Легенда на годината“. Сред международните му отличия са орденът „Звезда на италианската солидарност“ (27 юни 2006), орденът на Франция за изкуство и култура (14 октомври 2006) и „Наградата на град София“ на италианската асоциация „Умбри ин Булгариа“ за приноса му за развитието на българско-италианските културни взаимоотношения и за артистичната му и филмова дейност в Италия.
Стефан Данаилов от първо лице:
Животът тече и минава бързо, въпросът е да има някакво съдържание в живота ти, това е много важно. И когато се наложи да се укротя и да седна тук сам, в размисли, установих, че моят живот е минал пълноценно, бил съм щастлив, защото за един актьор най-тъжното е, когато няма работа.
Близки и приятели казват – А бе, ти знаеш ли колко си обичан!?
Ауу. Ти знаеш ли, че имаш страшни очи! – Да.
Това си остана една фраза от филма, но никога не съм я употребявал в личния живот.
Никога не тичам по жени. Винаги ги оставям те да тичат по мен.
За раздяла искам да си кажа – аз вярвам в България, вярвам в това, че българския театър го има и ще го има.
Винаги безкрайно много съм ви обичал. Аз съм си обичал публиката. И затова съм получил много обич.
Не забравям, че доверието е най-непостоянният капитал, който човек може да е трупал с десетилетия, а после само с един жест да го срине за дълго време.
Животът ми не мина в преследване на цели. Аз съм артист и умея да давам, затова и получавам.
Обръщам се и на витрината се залепили трудови гражданки, а на вратата малки патриотчета стоят и ме зяпат. В следващия момент чувам как децата викат: “Бате, Серго! Гледай, мамо, той е! Той е!”, а аз все едно цял живот това съм чакал и високо им отвръщам: “Ми аз съм бе!”. Това са върховни изживявания и радостни мигове, които никой и по никакъв начин не може да ми отнеме.
Колкото повече човек дава, толкова повече получава, независимо дали даваш обич или помагаш. Убеден съм в това, въпреки че могат да ме сметнат за луд.
ARTday.bg