Асен Босев, авторът на малки и пораснали

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Детството, което никога не си отива от нас, е възможно именно на писатели като него.

Асен Иванов Босев се ражда на 22 ноември през 1913 г. в село Руска Бяла (Врачанска околия). Фамилното му име идва от прякора на дядото – Босия, свидетелстващ за крайната бедност. Докато е ученик в прогимназията в Мездра, малкият Асен всеки ден (в продължение на 3 учебни години) изминава по 10 км. пеша, за да посещава училището, тъй като семейството му няма пари да му наеме квартира.

На 10-годишна възраст Асен Босев става неволен свидетел на ареста и разстрела на негови съселяни – участници в Септемврийското въстание (1923 г.). Но тези „назидателни“ спомени не успяват да го предпазят от участие в младежките движения и увлечение по „левите“ идеи, така характерни за времето. Като ученик (отличник и почти абитуриент) в Педагогическото училище в Берковица, Босев е предложен за изключване от всички училища в Царство България. След застъпничеството на учителите му той успява да завърши учебната година и да се дипломира. Но убежденията му не отшумяват с юношеството и на 2 септември 1941 г. той е арестуван за антифашистка дейност и въдворен в концлагера „Кръсто поле“ край село Еникьой (Ксантийско). По-късно е изпратен в наказателната „Черна рота“ във военния концлагер край Свети Врач (сега град Сандански).

Related image

Първият поетичен опит на бъдещия класик на българската детска литература е хумористична пародия на „Илиада“ от Омир, а първата му публикация е на есе (в Мездренския вестник „Искърски фаръ“ – бр. 200 от 2.ХІІ.1933 г.). Първите стихотворения на Босев за деца са в… издание за трезвеници (в.“Въздържателче“ отпечатва през 1935 г. творбите „Трезва пролет“ и „Пиянчо“).

През 1937 г. Асен Босев заминава за София, за да продължи образованието си. Бедното селско момче записва и завършва елитните специалности Право (в Софийския университет) и Дипломация и консулство (в Свободния университет).

През 1938 г. младият поет създава песен – текстът е негов („Либе за нищо не давам“), а музиката на друг наш писател – Стоян Ц. Даскалов. В по-зрелите си години Босев става един от добрите сътрудници на Детския радиохор и дори го придружава на едно от турнетата в Япония, след което написва книжката „Пойно ято по Япония“.

Първата книга на Асен Босев излиза през 1941 г. Въпреки че вече е познат автор и член на Дружеството на детските писатели, няколко издателства отказват да се ангажират с дебюта му. Босев издава „Радостен живот“ на собствени разноски. В спомените си той описва как купил една каруца хартия, седнал отгоре ѝ и я откарал в Печатница „Хр. Г. Данов“. С пласирането на тиража също се заел сам.

След 9 септември 1944 г. Босев (вече автор на 5 книги) за кратко е редактор във вестник „Работническо дело“. Той е и един от основателите на детския вестник „Септемврийче“, чиито 1 брой излиза на 8 септември 1945 г. Босев става негов главен редактор (от 1945 до 1952 г.). От 1956 до 1959 г. е редактор в списание „Пионерски ръководител“. Според критиците най-голям обем от творчеството на поета заемат стиховете и поемите на пионерска тематика (стихове, които в „Речник по нова българска литература“ са определени като творби с „пренапрегнат патос и явно идеологическо пристрастие“). Асен Босев обаче остава в паметта на българските деца не с тържествените, конюнктурни произведения, а с жизнерадостните, хумористични творби като поемите „Мимето“ или „Кирчо пред съда“.

Творчеството на Асен Босев възлиза на 107 издадени (и безброй пъти преиздадени) книги. Той се утвърждава като детски поет – прозаичните му опити са единични (главно в младостта, когато още експериментира с различни жанрове – есета, статии и разкази за възрастни). Превежда от руски, полски и френски език. А неговите книги са преведени на английски, арабски, белоруски, испански, казахски, киргизки, молдовски, немски, полски, руски, словашки, сръбски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и др.

Асен Босев е носител на „Орден на усмивката“ (присъден от международно жури в Полша), а книгата му „Скок-подскок“ е вписана в Почетния списък на международния съвет на детската книга „Ханс Кристиян Андерсен“ за 1978 г. Книгата „Карнавал“ през 1980 г. е отличена с Почетната грамота за поезия на Европейската награда за детска литература в Падуа (Италия). Авторът напуска нашия свят на днешния ден, 24 април, през 1997 година.

Image result for асен босев

Представяме ви няколко гатанки от Асен Босев:

Вън върви една другарка

най-голямата цветарка.

Дето стъпи, дето мине –

по ливади, по градини

пръска шарени цветя.

Отгатни коя е тя?

(пролет)

* * *

А коя е тази птица,

тази оперна певица,

дето вие кръшен глас

и я слушаме в захлас?

Чучулига ли? Прощавай,

птицата се казва?…

(славей)

* * *

Лястовица с две крила

плат разрязва за пола.

Що е то?

(ножица)

* * *

Зора, зора, зорница –

сияйна хубавица,

вървяла през полята

със бисери в полата.

И бисерите чисти

разпръснала по листи.

Щом слънцето огряло

до зрънце ги обрало.

А месецът видял,

видял, но си мълчал.

 

Какъв е тоя бисер,

самичък досети се!

(роса)

* * *

Като бръмбар бръмчи,

уж хвърчи, а не хвърчи.

Затова пък може той

да те вземе като свой,

да те кара

до пазара,

до другари

и до гари,

до поле и планина –

вред по цялата страна.

Отгатни другарю мил,

що е то?…

(автомобил)

Борис Белев, ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...

Антон Радичев, всеотдайният рицар на театъра и киното

Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас,...

Изабела Роселини получи наградата за изключителен принос към киното

Седемдесет и деветият Международен филмов фестивал в Локарно беше открит в сряда вечерта със световната премиера на френско-белгийско-шведската драма Les yeux verts („Зелените очи“),...

Мандрица, единственото албанско село в България

Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно...