Катерина Евро, Любен Чаталов и Юри Ангелов разказват в трагикомичен план живота и взаимоотношенията на няколко бивши кинаджии, провокирани от техен млад колега
„Кинотворбата е трагикомична сатира за киното, в която няколко герои, излезли сякаш от току-що завършила филмова продукция, се срещат, за да тръгнат на път с овехтял кемпер, няколко диска стари филми и подсъзнателното усещане, че миналото може да стане настояще, че споменът може да възроди стари надежди и да предостави нови хоризонти.
История, в която митът се саморазрушава от великите битови сражения и реалността, винаги е по-различна от това, което ти се иска да бъде или от онова, което се разказва във филмите…“ – така авторите му представят „Пътуващо кино“ пред изкушените зрители.
Това е историята на трима кинаджии (Катерина Евро, Любен Чаталов, Юри Ангелов), които провокирани от техен млад колега (Кристиян Макаров), завърнал се от Америка и стартиращ сега своята режисьорска кариера, тръгват из страната, като стигат до най-малките населени места, за да показват образците на българското и световното кино.
По пътя всеки разказва своята житейска история, за да подреди собствения си пъзел и да започне от начало.
Историята на киното е вплетена в сюжета на „Пътуващо кино“ чрез напомнянето за кинообразци като „Великолепната седморка“, „Птиците“, „Апокалипсис сега“, „Ново кино Парадизо“, „Любовта е лудост“, „Козият рог“, но филмът задава и още много други въпроси като това какво е изкуството и какъв е неговият дълбок смисъл, какво се случва с киното, как се променя социалната и политическа реалност, как това рефлектира на културата и обществото.
„Нашият филм разказва за неща, които в трагикомичен план проследяват живота и взаимоотношенията на няколко бивши кинаджии, което обикновено е свързано с нещо интересно, завоалирано, може би и леко пикантно. Истината обаче е далеч по-драматична и това най-ефикасно може да се покаже с оръжията на комедията.
Всъщност основната задача е внушението, посланието да дойде незабележимо при зрителя на подсъзнателно ниво. Тук сатирата не е метод, не е изчистен жанр, а само сатирична констатация в какво общество живеем, как и защо свикваме със статуквото и имаме ли всъщност кураж и надежда да се измъкнем от него. Самата история трябва да бъде забавна и интересна, а ако социалното послание е разпознато, именно в такава филмова структура, значи сме си свършили работата добре“, казва за новия си филм авторът на „Мадам Бовари от Сливен“, „Трака-трак“, „Време за жени“, „Асистентът“, „Слънчево“.
Останалите роли в „Пътуващо кино“ се изпълняват от Васил Банов, Борис Луканов, Досьо Досев, Андрей Слабаков, Васил Василев – Зуека, а по време на снимките екипът прекосява почти цяла България – от Жеравна през Твърдишкия Балкан до София.
Програмата на фестивала, заедно с традиционните издания в Бургас, Пловдив и Варна, ще продължи до края на март. Специална програма в Дома на киното, свързана с ретроспективи и други събития, ще подготви публиката с очакване за фестивала от 2 март.
Ще бъдат представени повече от 150 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 20 късометражни филма.
София Филм Фест е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 година.
ARTday.bg