ХОРИЗОНТ
От Станка Пенчева
Отиват си от нас децата ни,
отиват
към пясъка на своите миражи,
към лабиринтите на свойте минотаври,
към своите помийни ями,
триумфални арки,
тресавища, каменоломни,
звездопади…
Отиват си от нас. И скърцат
под стъпките им – хищни и невинни –
отломки от това, с което сме живели,
и сухите листа на мъртвите ни думи,
и старите ни кости.
Отиват си.
Студено яснооки,
морето – до коляно.
И да поискаме, не можем да ги върнем.
Стърчим като побити,
а някъде напред, почти неразличими,
отиват си децата на децата ни,
отиват
към пясъка на своите миражи…
Снимка: Pixabay
ARTday.bg
