И целият квартал ухае на смърт и къпано дете

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Навръх Задушница едно стихотворение от ИвайлоБалабанов

ЖИВОТ
от ИвайлоБалабанов

Снегът лежа до май. Къде е?

Снегът е пролетна трева.

В две крайности светът живее.

Сега разбираме това

и болката ни тихо хлипва

във този погребален час.

А някаква жена защипва

изпрани облаци над нас.

Засмяна, ангелоподобна,

сред пелени и светлина,

за тази музика надгробна

тя няма никаква вина.

Тя има право да нехае:

един умира – друг расте…

И целият квартал ухае

на смърт и къпано дете.

Снимка: Pixabay

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Приказка за завистта

Живееха двама съседи: Стоян и Иван. Стоян имаше магаре, а Иван нямаше. „Хубаво нещо е да си имаш магаре“ — мислеше си Иван, като гледаше...

Туве Янсон: Баровете са убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“

Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в семейство на творци – баща ѝ е скулптор, а майка ѝ е...

Орхан Памук – оптимистът с писалка в ръка

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Произхожда от семейство, което се ползва с общественото уважение. Баща му е...

Смелостта да си жив – фрагмент от Димитър Подвързачов

"Животът е река пред всекиго от нас. Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави. ...

Изследване заключи, че е болезнено да се мисли

Умственото натоварване води до раздразнение, разочарование или други отрицателни чувства в много ситуации, което подкрепя идеята, че е болезнено да се мисли, съобщи ЮПИ,...