За тенденциите при банските костюми у нас след Първата световна война
Двама историци – от Историческия музей във Варна и от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, разказаха за предаването „Изотопия” за тенденциите при банските костюми у нас след Първата световна война. Как са изглеждали морските одежди във Варна преди 100 години, кои събития и как дават тласък за развитието на туризма в района и как се е гледало на соления бряг в началото на 20-те години на ХХ век обяснява Траян Димитров, специалист по нова история в Регионалния исторически музей в града: „Като цяло тогава българите не възприемат морето като начин за отдих. По-скоро са го свързвали със своето препитание, начин на пътуване, риболов. Едва след като Добруджа е отнета след подписването на Ньойския мирен договор, започват да се чудят как да превъзмогнат тази криза, тъй като настава голяма безработица и населението мизерства. Тогава е взето решение Варна да бъде обявена за морска столица и да се започне да се залага на туризма. Тогава започват да се строят морските бани във Варна, които са открити през 1926 г. и музикалните варненски тържества – „Варненско лято“, което се провежда и днес и е техен наследник“.
Какви бански костюми са носили първите летовници по българското Черноморие, от какъв материал са били и как са изглеждали?
„В Източна България може и да сме се освободили, но ориенталският манталитет остава доста по-дълго вкоренен в нашето съзнание. Българите са смятали, че е неморално да се ходи на плаж. Освен това повечето от мъжете, които са ходили, а и като цяло в Европа, са били с дълъг панталон. В началото са имали колан и тока – както ходят днес хората по улиците. Впоследствие стават 3/4 панталони и започват да се скъсяват. Най-странното е, че материята продължава да бъде или вълнена или дочен плат. Представете си на 35 градуса да носите вълна. Също така е било неприемливо за жените да бъдат разсъблечени. Те са били или с цели бански или наподобяващи комбинизони. Дори ръцете им са били покрити. Във Варна плажът е бил разделен за мъже и за жени. Било е забранено да влизат в морето заедно от морална гледна точка. Имало е жандарм, който е следял за спазването на реда. С настъпването на чужденците, най-вече чехи, поляци, унгарци, започва леко освобождаване на стереотипите. През 30-те години чуждите туристи се събират пред кметството във Варна и казват, че ще бойкотират града и България като туристическа дестинация, ако тази забрана за разделение не се премахне. След тази заплаха местните управници решават да отменят разделението и мъжете и жените вече да могат да се къпят заедно“.
Историята на банските костюми е история за морала и ценностите
„В този период моралът е бил на съвсем друго ниво за разлика от днес, когато можем да видим доста по-разсъблечени и провокативни плажуващи“.
Освен нагледно показване на бански границите на консерватизма се виждат и през тогавашните конкурси за красота: „През 20-те и 30-те години на ХХ век се провеждал конкурсът „Царица на плажа”, но в него не са участвали варненки, защото са го смятали за неморално. Печелили са най-вече чужденки, които са се явявали, или софиянки. Много по-късно навлизат тенденциите за разчупване на стереотипа“.
Плажните фиести не са били съвсем възможни по време на Първата световна война. От септември 1916 г. България влиза във война с Русия. Военните действия по Черноморския фронт нанасят огромни щети върху Варна и Балчик, обяснява доц. Михаил Груев, преподавател по „Нова и съвременна българска история” в Софийския университет: „Русия в този период е в тежка ситуация, тъй като тя е доста силно притисната от германците на север. Ние се сблъскваме с руснаците на Добруджанския фронт като съюзници на румънците. За тях този фронт е вторичен. Те разполагат с доста силен флот, който неколкократно обстрелва българските пристанища и тежко разрушава около една четвърт от сградния фонд на Варна по това време и Балчик. Пристанищата във Варна и Балчик буквално са унищожени, така че в тази ситуация няма как да се ходи на плаж“.
Въпреки сериозните поражения, морската ни столица се вдига на крака и дори започва с нова сила да привлича софийската бохема, обяснява доц. Груев: „Варна се възстановява учудващо бързо. Балчик остава в Румъния след Ньойския договор. Там, както е известно, румънската кралица Мария намира своя оазис и доста бързо около изграждащия се кралски дворец започват да никнат вили на румънската буржоазия. Балчик доста бързо става перла в короната на Велика Румъния, която се създава след Първата световна война. Нещо подобно се случва и с Варна, макар тя да остава в България. Тя остава най-важен град, но на победена страна. Още през 20-те години обаче се появяват първите снимки на новооткрити казина, на плажни забавления, на връщане към нормалния живот и вторичното превръщане на града в средоточие на софийския хайлайф“.
А що за бански костюми разхождат по плажовете на Варна днес летовниците? Наблюденията на Траян Димитров от Регионалния исторически музей в града: „През 70-те години са били много популярни банските костюми като одеалца, които са ефирни и се намятат. В момента те пак се завръщат. Често засичам жени с цели бански, но естествено по-провокативни от тези от миналото. Но може би донякъде ретро модата пак се завръща“.
„Забелязва се, че черният цвят е заместен и актуални са по-светли цветове. Изрязаните бански се промениха и са малко по-обрани. Но като цяло през последните 20-30 години няма някаква особена промяна, която може да забележим, поне в България“.
Преди стотина години отношението към плажуването не е било такова, каквото е днес. Има обаче нещо наистина значимо за отбелязване от този период на страната ни. Знайните и незнайни героини от този период, върху чиито нежни плещи пада тежестта да движат живота напред. Урок по дух, героизъм и справяне с тежката ситуация, в която е изпаднала страната ни, разяснява ни доц. Михаил Груев: „Минава време докато българското общество постепенно се връща към нормалността. Ако трябва да говорим за някакъв чисто битов героизъм, аз бих посочил огромната роля на българските жени, които заместват мъжете дори и като мъжки дейности на полето, например някъде по две жени се впрягат и заместват и животинската тяга, за да бъде всичко изорано и обработено. Някои от тях не дочакват мъжете им да се върнат от фронта. Преди години, когато се отбелязваше 100-годишнината от края на Първата световна война, в Държавна агенция „Архиви” направихме регистър на загиналите, който стигна до приблизителната цифра от около 100 000 души поименно загинали, което върху 6-милионното население на България по онова време е огромен дял. Това създава и полова диспропорция в българското общество и засилва ролята и значението на жените.”
Източник: БНР; Материал на Лъчезар Вълев за предаването “Изотопия“; Заглавна снимка: Gramofona.com
ARTday.bg
