В Деня на музиката и поезията ви предлагаме откъс от „Абсурдни времена“ на Маргарита Петкова и Добромир Банев
1 октомври е Ден на музиката и поезията. Не можем и без двете. Нотите и думите ни запращат в невидимия свят на любовта – там, където красотата съществува в чист вид.
Отбелязваме първия празничен ден на октомври с откъс от най-продаваната съвременна българска поетична книга – „Абсурдни времена“ на Маргарита Петкова и Добромир Банев.
Тя:
Не питай за предишните. И аз
за бъдещите няма да те питам.
Прибирам се при теб като у нас.
Човеко Божи, чувствам се разбита.
Не искам празни приказки. Недей
да слагаш маса със от пиле мляко.
Прекрасно е, че нямаш полилей!
Със свещ ме търсеше. И ме дочака.
Сега какво ще правиш с мен – не знам.
Както се казва – бий си ме в главата.
Човек, каквото си направи сам…
Е, знаеш поговорката нататък.
От ревност полудял или от страст,
срини ме в ада, сваляй ми звездите…
За миналото – нито звук, ни глас!
А бъдещето разгадай в очите ми.
Той:
Аз знам, че имаш много имена.
И опитът ти с други впечатлява.
Нали си с мен. Нали си у дома.
Да бъда с друга някога?
Не става.
Не искам обяснения. Недей.
Намерих те със свещ. И те дочаках.
Ако ти купя тъжен полилей,
свободна си да продължиш
нататък.
Маргарита Петкова и Добромир Банев, „Абсурдни времена“
Снимки: Ивелина Чолакова
ARTday.bg
