На 29 април 1945 г. Адолф Хитлер се жени за Ева Браун в Берлин и в завещанието си посочва за свой приемник адмирал Карл Дьониц. Браун среща Хитлер в Мюнхен на 17-годишна възраст, докато работи като асистент и модел на личния му фотограф. Тя започва по-често да се среща с Хитлер след самоубийството на племенницата му Гели Раубал на 19 септември 1931 г.
Самата Браун прави опит за самоубийство през 1932 г., като се прострелва във врата. След възстановяването ѝ Хитлер започва да ѝ обръща повече внимание и урежда купуването на вила в предградието на Мюнхен Васербургерщрасе с пари от хонорарите, получени от продажбите на силно популярните негови снимки, направени в студиото на Хайнрих Хофман. Той ѝ осигурява също един Мерцедес, шофьор и прислужница.
Когато Хитлер става канцлер на Германия през 1933 г., Браун сяда на сцената в частта, запазена за много важни личности, като секретарка, на което сестрата на Хитлер Ангела възразява, в резултат на което ѝ е забранено да живее в близост до Браун. През 1935 г. Ева Браун прави повторен опит за самоубийство, този път със свръхдоза приспивателни. Към 1936 г. Ева Браун е в домакинството на Хитлер в Бергхоф, близо до Берхтесгаден, когато той е там, а родителите ѝ също са поканени неколкократно на вечеря.
През 1938 г. Хитлер посочва Браун като пръв негов наследник с годишен доход от около 600 английски лири след смъртта му. Въпреки това, Ева, изглежда, не имала политическо влияние над Хитлер. На нея не ѝ е позволено да остава в стаята, когато се обсъждат работни или политически въпроси. Не е ясно дали Браун е членувала в Националсоциалистическата партия. Според нейната биографка, Анджела Ламбърт, никога не е членувала в партията, нито е била подлагана на натиск да го стори.
И въпреки че е ключова фигура във вътрешния социален кръг на Хитлер, Браун не се появява на публично място заедно с него до лятото на 1944 г., когато сестра ѝ се омъжва. На 3 юни 1944 г. сестрата на Браун Гретл се венчава за Херман Фегелайн, който служи като офицер за свръзка в щаба на Хитлер. Хитлер използва женитбата като претекст за появяването на Браун на официални събития. Когато Фегелайн е заловен към края на войната да се опитва да избяга в Швеция с друга жена, Хитлер лично заповядва екзекуцията му. Гретл е бременна в осмия месец по това време и кръщава дъщеря си Ева Барбара Фегелайн.
Германският народ узнава за връзката на фюрера след края на войната. Дори и по време на Втората световна война Браун продължава да живее с много свободно време, което запълва с упражнения, четене на любовни романи, гледане на филми и дори ранна немска телевизия (поне до около 1943 г.) наред с домакинстване на събранията на вътрешния кръг на Хитлер. За разлика от повечето германци, на нея ѝ е позволено да чете английски и американски списания и да гледа чуждестранни филми.
С рухването на германската отбрана към края на Втората световна война Браун се заклева във вярност към Хитлер и отива в Берлин, за да бъде до него в силно укрепения Фюрербункер под Райхсканцлерството. Докато войници от Червената армия се приближават към бункера, Ева Браун и Адолф Хитлер сключват граждански брак с кратка церемония на 29 април 1945 г. със свидетели Йозеф Гьобелс и Мартин Борман. След брака законното й име става Ева Хитлер. Когато подписва удостоверението за брак тя написва буквата B, но я задрасква и написва Хитлер.
24 часа по-късно двамата заедно се самоубиват в стая на бункера. Около 15.30 ч. на 30 април 1945 г. Адолф Хитлер сдъвква капсула с цианид и се застрелва в дясното слепоочие, на Ева е достатъчен и само цианида. Телата им са изгорени в двора на Райхското канцлерство в непосредствена близост до Фюрербункера.
Овъглените останки са открити от руснаците, които ги погребват в базата на СМЕРШ в Магдебург, Източна Германия заедно с телата на Йозеф и Магда Гьобелс и шестте им деца.
Любопитен факт е, че след войната е открит дневника на Ева Браун от 1935 г., който тя започва точно на рождения си ден, 6 февруари 1935 г., и в който на 22 страници описва въпросите, които са я вълнували в ранните етапи на отношенията и с Хитлер. „Толкова съм щастлива, че той ме обича толкова много и се моля това да продължи винаги. Едва ли ще бъде моя грешката, ако някога престане да ме обича. Много съм нещастна, че не мога да му пиша, и този дневник служи като отдушник на моите терзания”, споделя Ева на белия лист.
Следват и други откровения: „Прекарахме хубав следобед, а в края на деня той изведнъж реши, че трябва да се прибира и тръгна към гарата. Имах лошо предчувствие, макар да се надявах, той не дойде през следващите две седмици. Не знаех дали ми е сърдит… търсих причина, за да разбера защо си тръгна без дори да каже довиждане”.
„Той има нужда от мен само в определени моменти и с определена цел, в противен случай това не би могло да бъде възможно. Това е идиотщина. Когато ми каза че ме обича, той имаше предвид, че ме обича само в този ограничен смисъл, подобно на обещанията си, които никога не изпълняваше. Защо ме измъчва така, когато може всичко да приключи толкова бързо?”.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/