Много автори по света днес отдават почит на британския майстор на шпионския роман
След кратко боледуване на 89-годишна възраст почина британският майстор на шпионския роман Джон льо Каре.
Авторът на известните романи „Шпионинът, който дойде от студа“ и „Калайджия, шивач, войник, шпионин“ е починал в събота от пневмония.
Джон льо Каре, чието истинско име е Дейвид Джон Мур Корнуел, има издадени 25 романа, някои от които претворени във филми.
Джон льо Каре е завършил университета в Берн, Швейцария, след това е учил в Оксфорд, преди да направи кариера като разузнавач, която е в основата на успехите му като творец по-късно.
Много автори по света днес отдават почит на Джон льо Каре.
Стивън Кинг го нарече „гигант“.
Писателят Робърт Харис каза, че Джон льо Каре, който е своеобразен хроникьор на Студената война, е един от най-големите британски писатели в ерата след Световните войни.
Носителката на наградата „Пулицът“ Маргарет Атууд написа в Туитър, че един от главните герои на писателя – шпионинът Джордж Смайли, описан от него като антидот на Джеймс Бонд – е бил ключа към разбирането на същността на годините в средата на XX век.
Снимка: Capital Gazette
Цитати:
С възрастта хората стават по-храбри.
Хората обожават да говорят за себе си, ако внимателно ги слушат и не спорят с тях.
Ненавиждам телефона. Не обичам града. Три дни и три нощи в град е моят максимум
Мислех, че е интересно да комбинирам комичното с трагичното. Сега бих платил скъпо за възможността да ги различа.
Тайната на двама остава тайна, ако един от тях е мъртъв.
Всички ние сме постоянно временни.
Богатите изяждат вашето бъдеще, а вие сами им го поднасяте на поднос.
Предателството в същността си е въпрос на навик.
Нищо чудно, че Бог е толкова непостоянен. Може ли той да бъде добър, ако ние така лошо вярваме в него?
Всяка война започва със страх. Всяко предателство започва с доверие.
Във всеки човек седи дявол и само чака момента.
Смехът е лъжа. Избягване на истината. Никога не вярвам на тези, които много се шегуват. Смея се, но не вярвам.
Конфликтът е много важно нещо. „Котката седна на възглавницата“ – това не е начало на роман, но „котката седна на кучешката възглавница“ – да.
Всеки ден, когато се срещаме, се обличаме в дрехите на други хора и съчиняваме себе си, за да изглеждаме по-добре в очите на останалите.
Противоположна на любовта е апатията, а не омразата.
ARTday.bg
