Да разказваш увлекателно за различни епохи от българската история е завидно умение, което режисьорът Станимир Трифонов притежава. Той е доказал с работата си през годините, че документални сюжети могат да станат магнит за зрителско внимание.
Филмът “Мила Родино” е посветен на един изключителен българин – Цветан Радославов. Документалният филм е по сценарий на Петър Русев и проследява живота на нашия изтъкнат ерудит и историята на националния ни химн.
“Ние нищо не знаем за Цветан Радославов, а той е уникална фигура. Аз самият много малко знаех за личността му, когато ми дойде идеята и се заловихме да правим филма”, казва в ефира на Радио София режисьорът на филма Станимир Трифонов.
По думите му, причината да се мълчи за личността му е и идеологическа, защото до промяната на текста на химна ни през 1990 г. е логично (от гледна точка на властта) да не се споменава този велик европейски учен, публицист и велик български учител.
През есента на 1885 година Цветан Радославов се завръща в България от Прага и Виена, където се е обучавал и по-рано е написал “Мила Родино”. Много бързо песента се разпростира по всички кътчета на страната ни и завладява българските сърца.
„Мила Родино“ претърпява през десетилетията няколко хармонизации от композиторите Добри Христов, Филип Кутев и Александър Райчев, а с указ на ЦК на БКП от 1964 година, песента е обявена за национален химн на България.
В днешния вариант на химна със сигурност е запазен автентичният припев, казва още режисьорът. “Просто, песента е много хубава. В историята на изкуствата има такива парадоксални ситуации, при които едно нещо е толкова съвършено, каквото е и тази песен. И музиката, и стиховете са на Цветан Радославов”, казва режисьорът.
“Ранният текст е много различен, там има призив да отидем в планината, да се борим с поробителя, което е нормално за епохата”, казва още режисьорът.
Характерна за Цветан Радославов е невъобразимата за съвременния човек скромност. Той до последно не е искал да се знае, че е автор на песента, която по това време става основен елемент от градския фолклор на страната.
“Радославов е бил много особен човек. Това е може би един от последните ренесансови българи, поне в моите представи. Имал е универсален ум, знания, универсални занимания, и предпочита цял живот да остане скромен учител – в мъжката гимназия в Русе, в Априловската гимназия в Габрово, в Първа мъжка гимназия в София и се пенсионира в Трета мъжка гимназия, днешното училище “Уилям Гладстон” в София.
Освен това, след придобиването на солидно образование, е можел да заеме висока длъжност в страната, но остава верен на просветното дело, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика.
Филмът получи почетен диплом на фестивала „Златен Ритон“ през 2024 г.
Още за интересната история на химна ни и неговия скромен създател може да чуете в звуковия файл.
Източник: БНР
ARTDAY.BG
