Илка Зафирова на 80: Човек винаги е обичал да играе

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Актрисата днес празнува юбилей

Театърът е нейният живот. И най-голямата ѝ любов. Но съвсем различна от любовта към семейството ѝ. Едно от важните неща в живота ѝ. Илка Зафирова е на сцената вече 50 години. Не може да преброи ролите си до този момент, но засега няма намерение да пише книга. Кандидатствала е във ВИТИЗ на няколко пъти. Първите два пъти не я приемат заради нейното нестандартно поведение и визия по соц времето (обичала да се обува със зелени и червени чорапогащници) и заради съмненията на съседите ѝ, че е правила опити да избяга от страната, а всъщност тогава тя е по договор в Смолянския театър без да има специализирано образование (тогава съществуваше т.нар. член 9). Приемат я в театралната академия чак на третия път и то защото Моис Бениеш заявява, че иска това момиче в своя клас.

След завършване на ВИТИЗ отива в театъра във Велико Търново, следва Пловдив, Пазарджик и чак след това София в Театър „София”. Винаги е предпочитала да бъде в театрите с група колеги от съмишленици, както тя се изразява „групарка съм“. И така е било във всички трупи, където е играла. Особено забележителен е периодът ѝ в театъра в Пазарджик, преди да дойде в София. От 1990 година е в Малък градски театър зад канала. Театърът, който се отделя от Театър „София”. И тя е една от инициаторите за отделянето му и е от създателите на тази театрална трупа. Днес можете да я гледате в спектакъла на Теди Москов „Недоразбраната цивилизация“ и „Зимата на нашето недоволство“ на режисьорката Бина Харалампиева.

Според актрисата днес има и талантливи актьори, само че има и актьори, за които театърът не е приоритет. Но това не застрашава българския театър. Той няма да умре. Театърът е игра, а човек винаги е обичал да играе.

Интересен и запленяващ е бил животът на Илка Зафирова до този момент. Наричали я навремето, а и днес – скандална, буйна, конфликтна, но тя просто е човек с позиция и винаги казва това, което мисли. И това не я прави конфликтна. А ако за нещо е сбъркала е готова да се извини. Специални са били и хората в нейния живот, които за огромно нейно съжаление, вече не са между нас. Сред тях са поетът и сценарист Константин Павлов, художникът Иван Кирков, режисьорът Леон Даниел, актьорите: Николай Бинев, Домна Ганева, Наум Шопов, Невена Симеонова, Ани Бакалова… Не, не може да изброи всичките, които са оставили трайна следа в нея.

Илка Зафирова се запалва по театъра още като малка, когато с родителите си е ходила на различни постановки в Народния и Музикалния театър, където в определени периоди баща ѝ е работил в техническия състав. Тогава много се е вълнувала очаквайки да се вдигне завесата. И до днес съжалява, че сега все по-рядко се използват театралните завеси. Първоначално записва „Френска филология“ и когато разбира, че обичта ѝ към театъра е особено силна, напуска Софийския университет /тогава, за да кандидатстваш другаде – трябва да напуснеш настоящето висше училище/ и поема към актьорската професия. Първата й роля е в Студентския театър във „Всяка есенна вечер“, а после в Смолянския театър, където участва като селянка в постановката на Рангел Вълчанов „Юстинианова монета“. След това като професионална актриса изиграва безброй героини, които и до днес се помнят от зрителите. В театъра в пиесите „Лодка в гората”, „Човекоядката”, „Свекърва”, „Шърли Валънтайн”, ”Дама Пика”, „Есенна соната” и много, много други. И в киното – „Вълчицата”, „Бялата стая”, „Дами канят”, „Вампири, таласъми”…

Илка Зафирова и до днес, когато започва нова роля, първо прочита пиесата, за да открие смисъла на текста, да установи дали той поставя важни въпроси, дали дава отговори… После се вглежда и в ролята. Случвало й се е и да отказва роли в театъра и в киното. Особено напоследък. Актрисата обича и двете изкуства. Те са много различни, но театърът остава голяма й любов. За нея театърът е необикновено изкуство, където се срещаш на живо с публиката, дишаш заедно с нея… Това е единственото изкуство, което има директна връзка със зрителя и усещането е потресаващо!

Източник: БНР; Снимка: YouTube

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Хосе Ортега и Гасет: Истинската любов е само опит да се разменят две самоти

Той е сред най-блестящите изследователи на същността и еволюцията на европейската идея, известен доскоро у нас предимно с фундаменталния си труд “Бунтът на масите”....

„Диви цветя“ е смешен до сълзи, но и нагарчащ роман (откъс)

С изтънчен психологизъм и непрощаваща ирония украинският писател Васил Слапчук разказва в романа си „Диви цветя“ (изд. Изида, превод Мариян Петров)  една семейна история през погледите...

„Гунди – легенда за любовта“ с дългоочакван първи трейлър

С голямо нетърпение очакваме "Гунди - легенда за любовта". Филмът ще бъде в българските киносалони от 18 октомври. Създаден е по действителни събития, разкази...

Расим се връща към живописта с „Недовършени творби“

Изложба на известния визуален артист Расим (RASSIM®) се открива на 15 май от 19.00 ч. в столичната One gallery на ул. „Дякон Игнатий“ 1. Експозицията под...

Влюбеният в България Ярослав Вешин

Бащата на художника, Франтишек Вешин, по професия лекар, е активен участник в освободителната борба на родината си. За дейността си получава смъртна присъда, но...