Актьорът в eдно откровено интервю пред Марина Чертова за Lupa.bg
Популярният актьор и музикален изпълнител Петър Антонов е роден на 13 юни 1971 г. във Варна. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Снежина Танковска и проф. Енчо Халачев. Звездата му в киното изгрява във филмите „Пансион за кучета“ на режисьора Стефан Командарев и в „Писмо до Америка“ на Иглика Трифонова, които се радват на успех не само в страната ни, но и в чужбина. Музикалната му кариера също му печели много фенове. Най-големият му пробив е с песента „Rouge“, изпята в дует с Йоана Захариева, която цели 14 седмици се задържа под номер едно в музикалните класации. Популярна е и кавър-версията на „Целуни ме“ по музика на големия Йосиф Цанков, изпята с Надя Ботева.
Талантливият артист решава да опита късмета си и в Италия. Там става единственият българин във филмовата агенция на Микеле Плачидо и снима в италианското кино. Шест години по-късно се завръща в родината. Жъне голям успех с моноспектакъла „Едуард“, а през последните три години печели симпатиите и аплаузите на публиката с поетичния любовен спектакъл „Абсурдни времена“ по едноименната книга на Маргарита Петкова и Добромир Банев, където си партнира с Нона Йотова.
Камерата обича Петър Антонов, защото той въплъщава в себе си и талант, и физическа красота и онзи специфичен синеок поглед, благодарение на които може да играе както „добрия”, така и „лошия”, както положителни емоционални герои, така и по-арогантни и цинични. И не на последно място умее майсторски да пее. Зрителите гледаха през последните седмици Петър Антонов в най-новия криминален сериал по Нова телевизия „Отдел Издирване”. Актьорът разказа пред Lupa.bg за новата си кино среща, както и за това какво го вълнува в момента като творец и като човек.
Петър, с какво ви привлече вашия герой от сериала „Издирване”? Беше ли ви любопитно да се превъплътите в агент на ДАНС?
Много ми беше любопитно, защото отдавна не се беше случвало да ми се предлага да играя лошия. Героят ми във филма е доста неприятен елемент и от тази гледна точка ми беше интересно. От друга страна времената, в които живеем не предполагат възможност един актьор да избира ролите си. В крайна сметка ти предлагат каст за нещо и ти или се справяш, или не. Надявам се да съм се справил.
Героят ви е направо зъл гений и може би и затова го застреляха. В сериала има криминално напрежение, любовен триъгълник, загадъчен сюжет. Как си партнирате с вашите колеги актьори? Бихте ли споделили интересни моменти от снимачната площадка?
Много съм щастлив от срещата си с няколко човека – това са режисьорите Димитър Димитров и Виктор Божинов, операторите Борис Славков и Владо Михайлов, с когото съм работил в „Пансион за кучета”. Много талантливи млади хора и това привлича всеки един артист, защото киното е особена материя, изразните средства са много и с тях трябва да се борави много внимателно. Ако нямаш адекватен режисьор до себе си, малко грубо звучи, но е така, можеш да не успееш да се справиш с ролята. Митко Димитров е изключителен режисьор. Много съм щастлив, че се срещнах с него. Препоръчвам на вашите читатели да следят какво правят тези момчета, защото с толкова талантливи хора някак си надеждата отново се появява, че ще оцелеем и нещата в изкуството ще се случат. Много благодаря и на кастинг директора Гергана Кадиева, която ме покани.
Срещнах се с Юлиан Вергов, с когото досега никъде не бях работил. Много талантлив колега и съм много доволен, че снимах с него. С Ани Пападопулу се познаваме отдавна – от „Писмо до Америка”, но и с нея нямах друга актьорска среща. Участват и Христо Петков, който е фантастичен актьор, Иван Бърнев, който няма нужда от представяне. Елена Телбис също е много талантлив млад колега, който също препоръчвам да бъде следен оттук нататък. Киното е такова пространство, в което можеш да бъдеш и впечатлителен, можеш да минеш и между капките. По време на снимки винаги е много интересно.
Хубаво е, че проектът има двама режисьори и двамата са много различни – всеки със своите изразни средства. Случват се различни неща по време на снимки. Сещам се нещо от моята изява. В една от сцените – в началото на сериала, по текст трябваше да се говори за Хърватска доброволческа армия. Преди това ми бяха дали по текст за една доброволческа армия, която в момента е много опасна в Хърватия – действаща, мафиотска. И в последния момент смениха името на организацията. Аз съм луд перфекционист и правех постоянно лапсуси – не можах да си кажа като хората текста. Разбира се, накрая се справих. Но беше много смешно. Но това става с виждане.
Петър Антонов в ролята на агента от ДАНС Миро Николов в сериала „Отдел Издирване“
В момента се намираме в разхлабване на хватката от третия локдаун. Как се прави все пак изкуство в условията на пандемия и на вас какво най-много ви липсва в това време?
То не се прави изкуство по време на пандемия. Няма да излъжа, ако кажа, че хората на изкуството в момента сме на земята или „почти дълбаем под негърското морско равнище”, както казва Тенеси Уилямс.
Аз не съм живял в по-абсурдна и дори в по-унизителна ситуация. Няма изкуство. Няма нищо. Това че театрите работеха не ги слушайте какво говорят – да, работят, но работят при безобразни условия. Това да работиш при 30 % публика е нелепо. То е нелепо, както актьорите, така и за зрителите. Ситуацията е меко казано абсурдна. И това, че няма изкуство на нас много ни липсва. Някак си приехме този абсурд. Не знам дали ще свикнем да живеем с него.
На този етап мисля, че аз поне не мога да свикна да живея с това. Но така или иначе никой нищо не може да направи. А и за жалост нямаш държава зад себе си. Казвам го абсолютно категорично, защото всичко това, което излиза в публичното пространство не отговаря на истината.
Вие участвате в един спектакъл „Абсурдни времена”, който се оказа пророчески, по стихове на Добромир Банев и Маргарита Петкова. Кое според вас е най-абсурдното в сегашното време?
Много точно го казахте – пророчески. Не сме очаквали, че ще бъде пророчески, но някак си авторите много добре са подбрали заглавието за своите две книги. Защото на практика ние живеем в абсурдни времена. На тази наша територия всичко е абсурдно. Знаете ли кое лично мен много ме дразни? Че този абсурден разговор ние го водим повече от 25 години. И той е един и същ и нямаме някак си самосъзнание да променим нещата. Да, пророчески спектакъл. Чрез езика на поезията Добромир Банев и Маргарита Петкова много точно са извадили нещо, което за мен е най-важно и най-смислено в човешкия ми живот – това да обичаме и да даваме любов. Това е единственото нещо, което има смисъл. Всичко друго са думи.
Петър Антонов и Нона Йотова си партнират в спектакъла „Абсурдни времена“
Вие сте част и от друг поетичен проект – четете стихове на Добромир Банев. Преди няколко месеца двамата представихте в Берлин новата му стихосбирка „Обичай ме бавно”. Вие обичате ли да обичате бавно в днешния шантав свят?
Добри, освен че е един от най-добрите съвременни поети, той е и мой много добър приятел. Познавам го много добре. Впечатлен съм изключително много от тази чувствителност, която той чрез стиховете си успя да наложи и да предложи на драгия читател. Прави го все по-добре и по-добре. Обичането е сложна материя. Всичко е строго индивидуално за всеки един от нас. Всеки обича по свой собствен начин и всеки разбира и възприема и говори за обичането по свой си начин. Лично при мен то е едно от най-важните неща. Всеки един човек е благословен, ако има това качество да може да обича. А и когато ти си настроил своите честоти в посока да даваш любов, да излъчваш любов и обич, смятам, че се превръщаш в човек, на който всеки един би искал да подражава. Но това е много индивидуално.
Петър Антонов се включи в своеобразна инициатива „Известни актьори четат съвременни български автори“ и заедно с един от най-четените родни писатели Добромир Банев представи в Берлин новата му стихосбирка „Обичай ме бавно” през есента на 2020 г.
Обичта и любовта движещ мотив ли са за вас да се заемете с някакъв творчески проект или не гледате толкова емоционално на нещата, а по-скоо подхождате рационално?
Изкуството, без да звуча банално, е особена материя и е много странно човек да не използва клишета дори, когато говори за това. Смятам, че водещото е любовта и обичта към всяко едно нещо, не само в театъра и в киното. Ако излъчваш любов и обич към всичко, което правиш, към хората, с които общуваш, към текста, който трябва да подготвиш, към камерата, с която трябва да комуникираш и го правиш по специален начин, ти наистина се превръщаш в човек симпатичен за околните. Смятам, че всеки би искал да прилича на теб.
Бих искала да ви върна и към филма „Писмо до Америка”, който е един от най-гледаните български филми от 2000 г. насам. Често го излъчват по БНТ. С какво си спомняте вашия герой Камен?
Този филм е много специален за мен и съм много щастлив, че имах късмета да съм в тази продукция. Много е различно от днешна дата, макар че лирическият герой е един и същ. И тогава, и сега смятам, че героят ми гледаше към свободата и беше избрал свободата. Той беше избрал това да търси щастието, да търси смисъла някъде другаде, на друга земя. Но и към днешна дата идеята за свобода и това дали всеки един от нас я постига стои и днес. За жалост бих искал да констатирам, че не съм убеден, че сме достатъчно свободни, за да бъдем щастливи.
А вас кое ви прави щастлив в личен и в професионален план?
Срещата с един хубав текст ме прави истински щастлив. Разбира се щастлив ме правят моите приятели и най-близките ми хора. Имам голям късмет да не похваля с такива. Щастлив ме прави много пролетта, която очаквам с голямо нетърпение, защото тя ме зарежда с особена енергия – все едно всичко се ражда наново и всеки път се чувствам все едно почвам отначало. Щастлив ме прави да изпия и едно готино, добре направено кафе, ако може да е италианско, би било супер.
Бихте ли желали да отидете на почивка в Италия, когато това е възможно? Живяхте там няколко години.
Италия много ми липсва. Последно бях там преди три години. Италия заема особено място в сърцето ми. Италия е невероятна държава. Казвам го от гледна точка на човек, който е живял там, а не от гледна точка на човек, който ходи на екскурзия. Италия е много ренесансова държава.
Какво си пожелавате – на вас и на вашите колеги?
Пожелавам си, както за себе си, така и на всички хора, които са посветили живота си на изкуството, да бъдат здрави и да се опомнят. Да се опомнят, защото някак си много се разконцентрирахме от целта си, а именно да правим живота по-добър, да показваме различно въображение, да носим емоция и ако щете дори да възпитаваме. Смятам, че трябва да го помним.
Ако ви помоля да опишете сегашните си усещания и творчески търсения като актьор и певец с кой стих от ваша песен или с друго стихотворение бихте ги изразили?
Аз никога не съм бил певец, ако говорим за професия. Но и сега вярвам, че всеки един артист трябва да има свободата да опитва и да прави всичко, което смята, че ще му донесе удовлетворение. Бих споделил едно изречение от най-известната песен, която се получи – „Rouge”, с Йоана Захариева. Предполагам, че всички знаят тази песен. Там има един израз „Без теб не съм.” Това ми харесва като мисъл.
Източник: Lupa.bg
ARTday.bg
