Спомняме си за големия българин, който с просвета и революция ни поведе към Свободата
Безбройни са достойните български личности, допринесли по един или друг начин за благото на хората около себе си. Повечето са останали анонимни, други са позабравени, но не са малко имената, които се помнят и почитат и днес. Безспорно сред тях е Киро Петров Занев, известен като Бачо Киро.
Киро Петров Занев (Бачо Киро) е роден в Бяла черква /тогава Горни Турчета/ на 7 юли 1835 г. Още 6-годишен остава без баща и се налага да от малък да започне да работи, но все пак майка му намира начин да го образова – праща го в Батошевския манастир. Едва на 17 години става учител – първо в село Коевци, после в Мусина, Михалци, Вишовград, а от 1857 г. почти до смъртта си в родната Бяла черква /Горни Турчета/. Преподава по модерни методи, създава читалище и театър, организира почитането на светите братя Кирил и Методий, пише патриотични, бунтовни стихотворения и се запознава с много от борците за освобождение на България.
Бачо Киро: Хеле се малко посабудих, откак зех вестници да прочитам и по-учени от мен да питам, зех към учението да гледам…разбрах що е народ, зех народа си да обичам, за доброто му да тичам, зех да мисля свободно, за всяко дело народно.
Учителската му дейност посява семената на свободолюбието в учениците му и това ясно проличава в заветния миг – когато избухва Априлското въстание, над 100 съселяни се доверяват на авторитета на Бачо Киро и се включват в четата му! В село Мусина, където е сборният пункт, се стичат още десетки души от селата, където на младини е преподавал Киро Занев. Начело на голямата чета застава поп Харитон, но на практика Бачо Киро е не по-малко неин водач.
Той е сред малкото оцелели след 9-дневната битка в Дряновския манастир между четата и османските власти. Успява да се укрива известно време край родното си място, но в крайна сметка е заловен и осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 28 май 1876 г. във Велико Търново, като след Освобождението на това място е издигнат паметник. На север от него, нагоре в старата част на града, се намира и общият гроб, където е бил погребан:
На Бачо Киро в Дряново са кръстени една от пещерите до Дряновския манастир, туристическото дружество, хижата до манастира и една улица в централната част на града.
Особеното при Бачо Киро е, че докато едни спорят как България трябва да постигне свободата си – еволюционно или революционно, той успешно съчетава и двата подхода, изявявайки се като отличен учител и храбър четник. Добре го е казал Филип Смидов, негов съвременик:
Той стои с нещо по-високо от обикновените българи с оръжие, защото тези последните, макар да съзнаваха идеала, за който се решаваха да мрат, нямаха онзи широк и висок кръгозор до висша степен към този божествен идеал, какъвто беше развит в ясния дух на Бача Кира. На глед и на говор той беше човек кротък, тих, мирен, но на дело той беше великан незаменим.
Източник: http://destinationdryanovo.com/
ARTday.bg
