Добромир Банев за нуждата да бъдем сплотени
В съзерцанието на идеалната красота винаги има болка. Тази болка е толкова внезапна и силна, че ни приземява моментално до изначалната предопределеност на живота – да помним, че не съществуваме сами. Всички сме взаимосвързани и самозабравянето е сигурният път към нещастието.
Самият живот е щастлива прищявка на природата. За да оценим даден момент, обикновено е нужно време. Обръщаме се към миналото, за да видим по-ясно картината от настоящето. Така правим и когато посетим някоя галерия: винаги гледаме картините от разстояние, за да възприемем тяхното изящество в цялост.
Някъде четох, че щастливите хора нямат история и че това с още по-голяма сила важи за щастливата любов. За мен това твърдение звучи примамливо, но всъщност е дълбоко невярно. В подобен смисъл щастлив може да бъде единствено глупакът, но и той се обръща назад, и той има мигове, които се страхува да не забрави. Иначе, разбира се, той също има право на любов.
Моментите на възторг ни вдъхновяват да вървим напред, а болките ни правят по-силни. Независимо колко сме умни или повърхностни, логиката на живота е с възрастта да изпитаме чувството за изпълнен дълг. Затова е толкова важно да помним, че делим света с останалите живи същества.
Големи хора ни правят малките жестове. Нито приятелството, нито любовта могат да се измерват чрез стойността на скъпите вещи. Всяка прегръдка е сила, каквато думите не знаят.
За хубавото трябва да бъдем търпеливи. Търпението е опитомената страст, която в годините неведнъж ни е изигравала лоши шеги. Колкото и бурно да започва една връзка, с времето тя намира начин да създаде уют за двама.
В живота нищо не зависи само от нас. Красотата не търпи егоистите, тя не поощрява действия, насочени единствено към собственото ни благополучие. За да получим, трябва да дадем. Равновесието, от което зависим на тази земя, е безкомпромисно.
Поемете протегнатата ръка, отговорете на добрия жест, не пестете думите за благодарност. Повечето проблеми са буря в чаша вода. Рано или късно ураганът стихва. Рано или късно слънцето озарява краткия ни ден, в който винаги трябва да има запазен момент за едно „обичам те“.
Снимка: Валентин Иванов-sValio
ARTday.bg
