Мартин Спасов, „Костилки от спомени“
Вали единственият дъжд –
знахар, лекуващ от униние.
Осъмвам тих и вездесъщ.
И чакам любовта да мине.
Вали дъждът – недоловим
за сетивата ти прекършени.
Осъмвам с дъх на кофеин
и чакам любовта да свърши.
Вали отдавна. Отпреди.
Навярно ще вали и винаги.
А любовта напук гори.
И аз я чакам да изстине.
Вали. Неустоим момент.
И аз се губя в тържеството му.
И тръгва любовта от мен.
Но твърде мокро е за сбогом.
Мартин Спасов, „Костилки от спомени“
Заглавна снимка – wallpapers
ARTday.bg
Харесайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/