Владимир Димитров – Майстора: Върху лицето е отразена красотата на човека

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

За и от художника, влюбен в българската жена

Владимир Димитров – Майстора се ражда на 1 февруари през 1882 г. Той е най-самобитният ни художник, най-разпознаваемият. Расте в семейство на македонски бежанци, заселили се в Кюстендил, в младостта си сменя няколко професии, но все свързани с рисуването. Кюстендилци събират средства и пращат младия талант да учи в София в Художествената академия, тогава Художествено индустриално училище.

По време на Балканската и Първата световна война работи като военен художник, но най-голямото му желание е да живее на село в мир и хармония с това, което е най-близко на сърцето му – природата, обикновените хора, ежедневието им. През 1924 г. се заселва трайно в с. Шишковци, където са нарисувани най-красивите му творби. През дългия си живот той се е отличавал с необикновена скромност и макар още съвсем млад да си спечелва прозвището „Майстора“, по нищо не личало – висок, слаб мъж, с въздълга брада и изпитателен поглед.

Обичал Толстой, принципите му и бил близък приятел с Николай Лилиев. Отхвърля нормите на академичните течения по това време и се връща към корените на изобразителното изкуство – рисунката, чистата техника и категоричния цвят. Макар картините му да са с теми, предимно от селото и обикновените хора, той е обиколил големите столици на Европа и името му на велик художник е всепризнато.

Най-личните картини на Майстора са неговите женски портрети. Той остава неженен и сякаш всичката любов, на която човек е способен, е въплътена в тези изящни, пълнокръвни портрети. Идеализацията на българката, доближаваща физическата й красота до висотата на морала и ценностите, е забележителен връх в портретната живопис. Картините на Майстора са най-красивото обяснение в любов, което българката някога е получавала.

Думи на майстора:

“Ако искате да ме разберете, елате с мен в една ранна пролетна утрин … Чуйте как жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачките! Вижте как ябълковите дървета сияят с розовите си усмивки. Как цялата земя ликува. Не ви ли харесва?”

“В изкуството как се стига до общочовешкото? Посредством националното. Близо три-десетилетия живях на село сред хората и природата. Ако не ги познавах добре, как щях да изразя общочовешкото?”

“Върху лицето е отразена красотата на човека. Моята четка търси баграта, която я изразява. Лесно е да изпишеш портрет. Но душата му да изпишеш е трудно!”

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Другата аз

ОГЛЕДАЛО Аз съм сребърна и точна. Без предубеждения. Това, което виждаш, поглъщам го веднага. В чистия му вид – без примес от любов или омраза. Не съм жестока,...

Стивън Бруст: Провалът води до зрялост, зрелостта води до успех

Стивън Бруст  е американски писател, но във вените му тече унгарска кръв. Известен е най-вече с романите си за наемния убиец Владимир (или както...

Нежната сладка реч е израз на истинска любов ~ Сай Баба

„Съществува само една религия, религията на любовта. Същестува само един език – езикът на сърцето. Съществува само една раса – расата на човечеството. Съществува...

Приключението не е извън човека, то е вътре в него ~ Джордж Елиът

Викторианската епоха нямаше да е същата без Джордж Елиът (Мери Ан Евънс). Английската писателка идва на белия свят на днешния ден, 22 ноември, през...

Владо Карамазов ще бъде Стенли Ковалски от „Трамвай Желание“

Топактьорът на свободна практика Владимир Карамазов е поканен да изиграе култовата роля на Стенли Ковалски в шедьовъра на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, който режисьорът...