Избрани цитати на писателя
Истинското име на Анри Троая е Лев Асланович Тарасов. Той е роден на 1 ноември 1911 г. в Москва в семейството на богат индустриалец. Баща му е преуспяващ търговец на платове. Заедно с родителите си бъдещият писател /тогава 6-годишен/ напуска Русия през 1917 година. Няколко години семейството пътува из Европа Известно време живее в Истанбул и Венеция. През 1920 година се установява в Париж.
Когато е на 10 години, бъдещият корифей на сюжета прочита и попива „Война и мир“. На 12 вече е подвластен на „вируса на литературата“. Въпросната епоха е разкрита в „Синът на сатрапа“. Там лирическият герой описва първите си опити, когато със своя приятел създават роман на четири ръце.
През 1935 година Лев Тарасов под псевдонима Анри Троая публикува дебютния си роман „Фалшиви игри“, а през 1937-а получава наградата Гонкур за петата си книга -„Паякът“. Тогава е едва 27-годишен.
Първата му родина – Русия, е източник на вдъхновение за поредица написани от него биографии. За 70 години Троая е написал над сто биографии на исторически личности, много от които са част от руската история и култура. Романите и биографиите са двете паралелни линии в творчеството му, писани с „ритъма на метроном“, както се изразяват литературните критици. През 1940 година Троая публикува биографията на Фьодор Достоевски и от тогава редовно издава популярни книги за руската култура, в частност за Пушкин, Лермонтов, Толстой, Гогол, Чехов, Горки, Марина Цветаева, Пастернак. Изпод перото му излизат и известните книги за Екатерина Велика, Распутин, Александър Първи и Александър Втори, Иван Грозни.
Писал е и биографии на великите писатели на 19-и век – Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан, Емил Зола, Пол Верлен, Бодлер и Оноре дьо Балзак. В световната литература няма по-вдъхновени животоописания от тези на Анри Троая.
Неговите романи направиха революция в литературата на Франция и провокираха немалко скандали сред апологетите на „доброто“ общество. С неподражаемия си славянски сарказъм и руска страст към тотално разголване на душата, сваля повечето от маските на прочутата парижка буржоазия. Той изкарва на показ цялата досада и лицемерие на най-консервативните кръгове от лъскавите квартали на столицата. Култовата му трилогия „Ейглетиерови“ през 70-те години на миналия век e истинска сензация на литературния пазар.
„Аз съм маниак на писането“, признава самият писател приживе. Анкета на френския институт за маркетинг и проучване на общественото мнение през 1994 г. показва, че Троая е любимият писател на повечето от читателите във втората му родина Франция. Но макар че пише само на френски език, в много от произведенията му героите са руснаци.
Последният му роман – „Преследването“, излиза от печат в годината на смъртта му – 2007-а.
Много от книгите му са издадени на български език. У нас той е известен с много книги, може би най-вече със сагата “ Ейглетиерови“ – „Гладът на лъвчетата “ и “ Краят на семейство Ейглетиер“, „Климати“, „Страховити царици“, „Александър Първи: Победителят на Наполеон“, “Балерината от Санкт Петербург“, „Баронесата и музикантът“, „Сеитби и жътви“ в 5 тома и други.
Умира на 2 март 2007 г. в Париж на 95-годишна възраст. В този ден информационните агенции припомниха следните думи на Анри Троая: „С течение на времето разбрах, че съвършени писатели няма. Ние сами си присъждаме оценката с последната точка в ръкописа. В този момент наградата ни е това съвсем занаятчийско удовлетворение, че оставяш зад себе си един добре изработен предмет. И мисълта, че в тези страници непознатите хора могат да намерят убежище от грижите си и да разсъждават за живота си с някакъв шанс да го разберат по-добре.“
Морис Дрюон, който съобщава за смъртта на Троая във в. „Фигаро“, заявява: „Той беше роден разказвач на приказки – както истински, така и измислени. За това живееше и дишаше. За него бе грях да не пише, макар и един ден.“
Припомняме си цитати на Троая:
„Щастието и нещастието са в сърцето и душата на всеки човек. Ако се чувстваш нещастен, извиси се над нещастието си и направи така, че щастието ти да не зависи от външни неща.“
„А може ли човек да бъде сам? Това, което ние наричаме самота, е само едно малко, празно и тихо пространство между нас и другите. Дори тези, които си въобразяват, че са сами, в действителност са свързани с хиляди невидими нишки с човешката верига.“
„Да се погледнеш в огледалото и да можеш да кажеш не: „Ще стана такъв или онакъв!“, а: „Аз съм такъв или онакъв!“ Ах, опиянение от сбъднати мечти! Приятно съвпадение между мечта и действителност!“
‘‘Ако животът беше по-спокоен, щеше да ни бъде по-мъчно да се разделим с него. Най-висшето милосърдие на бога е, че пречи на хората да бъдат щастливи на земята.‘‘
‘‘Едно ненавременно щастие, дошло, когато не можеш вече да му се насладиш, е по-лошо от нещастие.‘‘
‘‘Но щастието губи смисъла си, ако няма с кого да го споделиш. Истинското щастие е да срещнеш в очите на другия отразена своята радост. Останал сам пред своята празнична торта, аз се отегчавам (..) Имам нужда от ехо, от огледало, за да се убедя, че живея.‘‘
‘‘Кой знае дали в равносметката на човешкия живот няколко минути на безумно щастие не са по-ценни от редица години на условен успех?‘‘
‘‘Музиката не ме вълнува така, както поезията. В музиката има нещо, което пряко и брутално засяга нервите. Поезията има по-фин подход. Не виждам нищо чудно в това, че музикалните вълни карат мозъка да трепти по един приятен или неприятен начин. Но когато всекидневните думи, съчетани по един особен начин, ми създават дълбока наслада – това, драги мой, за мене е чудо! Да вземем толкова изтърканите думи като ‚дъжд‘ , ‚земя‘ , ‚покрив‘, ‚шум‘. Те нямат вълнуваща стойност. Твоята портиерка ги употребява непрекъснато. Даваш тия думи на Верлен. Той написва:
О, нежен шум на дъжда
по земята и по покривите!
И за цял живот има за какво да мечтаеш!‘‘
Заглавна снимка: France Culture, Анри Троая през 1979 година
ARTday.bg
