20 цитата на чешкия писател
Милан Кундера е един от най-бележитите чешки писатели, който през 70-те години емигрира във Франция и получава френско гражданство.
Сред най-популярните книги на Кундера са „Шегата“, „Книга за смеха и забравата“ и „Непосилната лекота на битието“, като особено последната се смята за един от най-големите шедьоври, излезли изпод перото му.
Докато все още живее в родината си Чехия, Милан Кундера е на два пъти изключван от Комунистическата партия за „антипартийна дейност“. Вторият път това се случва през 1970 година, след като Кундера се противопоставя горещо на окупацията на Чехия от страна на войските на Варшавския договор. През 1975 година интелектуалецът е поканен да преподава в университета на френския град Рен, като за него се застъпва лично съпругата на тогавашния френски президент. Четири години по-късно чешкото гражданство на Милан Кундера му е отнето, а две години след това той официално става гражданин на Франция.
20 цитата на Милан Кундера:
1. „Не необходимостта, а тъкмо случайността е пълна с вълшебства. За да бъде една любов незабравима, трябва от първия миг случайностите да се слитат към нея, както птиците към раменете на свети Свети Франциск от Асизи“.
2. „Лайното е по-сложен теологически проблем от злото. Бог е дал на човека свобода и щом е така, можем в края на краищата да приемем, че не е отговорен за престъпленията на хората. Но отговорност за лайното носи изцяло онзи, който е създал човека“.
3. „Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите … Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен … Einmal ist keinmal, повтаря си Томаш немската поговорка. Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало“.
4. „Беше я обичал от детството си чак до мига, когато я бе изпратил в последния й път; продължаваше да я обича в спомените си“.
5. „Обзема я огромно съжаление към красотата, която скоро няма да я има, съжаление към света, който също скоро няма да го има, който вече не съществува, който вече е недостъпен, тъй като сънят е тук, отнася я, отлита с нея, високо, много високо, към онази безкрайна ослепителна светлина, към синьото, към сияйно синьото небе“.
6. „Това, което винаги му се струваше най-интересно у жените, докато се любеше, бяха лицата им. Сякаш телата развиваха с движенията си дълга кинематографична лента, прожектирайки върху лицето като върху екран на телевизор увлекателен филм, изпълнен с тревога, очакване, изблици, болка, викове, вълнение и омраза“.
7. „Ако нещо ме е отвращавало у човека, то е умението му да скрие жестокостта, низостта и ограничеността си под маската на сантимента“.
8. „На онези, които смятат, че комунистическите режими в Средна Европа са творение изключително на престъпници, им убягва главната истина: престъпните режими не са дело на престъпници, а на възторжени люде, твърдо вярващи, че са открили единствения път към рая. (…) По-късно за всички стана ясно, че няма никакъв рай и следователно възторжените люде са били убийци“.
9. „Верността придава цялостност на нашия живот, който без нея би се пръснал на хиляди моментни впечатления като на хиляди отломки“.
10. „Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, го виждаме в различни багри“.
11. „Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него“.
12. „…да се любиш с жена и да спиш с нея са две не само различни, но едва ли не противоположни страсти. Любовта се проявява не чрез плътски желание (това желание може да се отнася за огромен брой жени), а чрез желанието да споделиш съня си (това желание бива насочено само към една-единствена жена)“.
13. „Докато хората са още млади и от музикалната композиция на техния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви; но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия“.
14. „Най-тежкото бреме ни мачка, притиска ни към земята, смазва ни с тежестта си. Но в любовната поезия на всички времена жената копнее да бъде затисната от тежестта на мъжкото тяло. Така най-тежкото бреме става същевременно образ на най-пълноценното осъществяване на живота. Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е.
И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земята, от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл.
Кое тогава да изберем? Тежестта или лекотата?“
15. „Беше любовта на майка му. Тази любов оставяше следи върху всичко: бе полепнала по ризата му, по прическата, по думите, които използваше, по ученическата чанта, в която носеше тетрадките си, по книгите, които четеше у дома за развлечение. Всички тези неща бяха специално избрани и приготвени за него …
Ако валеше дъжда, майка му го чакаше пред училището с голям чадър, докато съучениците му се събуваха боси и джапаха в локвите.
Майчината любов издълбава върху челата на момченцата клеймо …“
16. „- Да, безумие е ! Любовта или е безумна, или не е любов“.
17. „Случващото се с двама души, които всеки миг ще станат любовници е толкова вечно, че можем да забравим за времето, в което се разиграва“.
18. „…метафорите са опасно нещо. Не е желателно да си играеш с тях. Любовта може да се роди от една единствена метафора.“
19. „…единната Божия Истина се разпаднала на стотици относителни истини, които хората си поделяли. Така се родил светът на Модерните времена, а с него и романът, негов образ и модел.“
20. „Няма по-шумно и по-единодушно съгласие от простото съгласие с битието.“
ARTday.bg
