От Добромир Банев
Смъртта е най-сигурното събитие на света. Когато настъпва по естествени причини, не се интересува от възраст. Не можеш да я подкупиш, не можеш да я заблудиш. Устроени сме така, че започваме да ценим някого, след като го загубим. Приживе истински талантливите са обожавани, след смъртта – боготворени. Така е и с Депеш. Основателят на една от най-великите банди Анди Флечър вчера напусна видимия свят, а с него си отива една цяла епоха. Моето поколение израсна с музиката на тази група. Следвахме ги като лични богове, на които всички искахме да приличаме – обичахме се като тях, подстригвахме се като тях, опитвахме се да бъдем смели и категорични във възгледите си на млади хора, които тепърва ще прескачат препятствия и ще превземат върхове. Развивахме се като личности заедно с всеки нов албум, защото с нашето остаряване се променяха и песните им – ставаха още по-мъдри, а с това и още по-предпочитани.
Днешната пролетна тъга приемам като част от предизвикателството на живота да се наслаждаваме сега, точно в този момент на всичко, което сме благословени да виждаме, докосваме и обичаме. Дори Депеш да спре да съществува, те са обречени на вечност със заслуженото си място в Залата на славата на рокендрола, застанали редом до „Бийтълс“, Елвис Пресли, Боб Дилън, „Ролинг стоунс“, Би Би Кинг, Чък Бери, Рей Чарлз, Арета Франклин, Тина Търнър… Защото боговете не умират.
Сбогом, Флеч! Enjoy The Silence!
Добромир Банев
Снимка: Валентин Иванов-sValio
ARTday.bg