В името на розата

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Убивайки красотата, убиваш част от добротата в себе си, пише Добромир Банев

Розата е емблематично цвете за България. С розобера свързвам и онази опаковка от локум, който беше изключително популярно лакомство в моето детство. На нея усмихната розоберачка в национална носия приканваше малки и големи непременно да опитат сладостта му. Минавайки с кола покрай Карлово и Казанлък, винаги съм затаявал дъх при вида на безкрайните масиви с розови насаждения.

Ароматът им ще помня винаги.

Днес няма кой да събира цъфналите цветове в южното подножие на Стара планина. Розата може да е царица на цветята, но е оставена на произвола на времето и сякаш е обречена на бавна и мъчителна смърт. Бие я градушка, а жаркото слънце бързо отнема живителните ѝ сокове. Няма нищо по-тъжно от това да разбираш, че убивайки красотата, убиваш част от добротата в себе си.

Известното в цял свят българско розово масло има най-различни приложения в бита ни, но занапред то ще става все по-малко и все по-скъпо. През всичките тези години не спираме да рушим, вместо да съграждаме, и да изоставяме с лека ръка онова, което в продължение на десетилетия е било част от националната ни идентичност. Цяла една промишленост е на път да се превърне в бутикова дейност, от която иначе бихме могли да печелим милиони. Проблемът с розобера не е изолиран случай. Сега, когато пътувам, България изглежда все по-запусната, все по-тъжна. Защото когато хората напускат родните си места, за да търсят препитание в големия град, с тях по някакъв начин си отива и надеждата.

Обичам да препрочитам „Малкият принц“ на Екзюпери, но не бих искал да отглеждаме розите си под стъклен похлупак. Стъклото отразява светлината, а ние всички трябва да продължим да им се радваме, защото ни правят щастливи. А щастливи ли сме, има още надежда.

Добромир Банев

Снимка: Валентин Иванов-sValio

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Да живееш за друг

"Сега изведнъж видях, че можех да бъда нещо за някого, просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш...

Радостта от живота се познава чрез скръбта

Днес е най-тъжният петък. Страстната седмица си отива в тишина, каквато подобава на Бог – заради мъките, поруганията и страданията Му. Най-тъжният петък слага край...

Иван Андонов – всяко днес има своето „ВЧЕРА“

„Харесва ми да казвам, че съм роден в тридесетте години на миналия век. Ако някой иска да провери влиянието на звездите върху един човешки...

Джеръм Джеръм: Най-добрата политика е да казваш истината

Джеръм Клапка Джеръм е роден на 2 май през 1859 година. Английският писател е известен главно хумористичните си книги "Трима души на една лодка"...

Блага Димитрова: Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж

Блага Димитрова е от големите дами на българската литература. Нейната поезия омайва, а прозата ѝ – вдъхновява вярата в любовта. Тя напусна видимя свят...