Калина Малина – писателката, която всички деца обичат

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Тя е автор на много стихотворения, гатанки и приказки

Калина Малина е българска писателка, автор на повече от 50 книги за деца. Ако досега не сте чели нищо от нея, потърсете книжките с нейни гатанки, стихотворения, поеми или приказки.

Истинското име на Калина Малина е Райна Иванова Радева. Тя е родена на 3 август 1898 г. в София, в многолюдно учителско семейство. Като най-голямо дете в семейството непрекъснато се грижи за по-малките: забавлява ги, разказва им приказките, които измисля сама. Малката Райна най-много обичала да гостува на своите дядо и баба в Нови пазар. Дядо й, абаджията Ради, известен като добър певец и сладкодумен разказвач, шие бод след бод и реди вълшебни приказки или пее хайдушки песни на обичната първородна внучка. Горд е, че тя е толкова и умна и любознателна и също като него пее хубаво. Още в трети клас момичето знае наизуст всичките стихотворения от цикъла “Епопея на забравените” от Иван Вазов и се представя с тях на училищни тържества.

През 1924 г. в списание “Светулка” е отпечатано първото ѝ детско стихотворение “Без подслон”. Отдолу е поставен псевдонима Калина Малина. И така известната авторка остава позната в българската детска литература и до днес. Калина Малина ни напуска през 1979 година на 80 годишна възраст, но оставя след себе си детския роман „Златно сърце”, стихосбирките „Моряче“, „Малките житни зрънца“, „Дядовото магаренце“ и много други.

На името на Калина Малина е учредена литературна награда, с която се отличават творци на детска литература.

РОДЕН КРАЙ

Обичам този земен рай,
Балканът де унесен
във спомените си безкрай
му пее свойта песен. 

Обичам родната земя,
вековен орех дето
засенчва къщи и поля,
издига връх в небето. 

Обичам гъстите гори,
де ветрове се сбират,
поля, де розата цари,
де Тунджа се провира. 

Обичам кичестия плет
и родната ни къща,
лозата нежно що отвред
тъй майчински обгръща. 

Обичам нашия език,
легендите чудесни,
народа в подвига велик
и българските песни.

в. „Славейче”, бр. 6, 1942 г.

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Вече не ми се върви по земята…

АКО ИМА ВТОРИ ЖИВОТ От Димитър Пантелеев (26 ноември 1901 г. – 16 април 1993 г.) Трудни - годините, времето - сложно и мълчалив - необхватния свод. Много...

Българската национална филмотека се включва към инициативата „Сезон на класическия филм“

Българската национална филмотека се присъединява за четвърта поредна година към "Сезон на класическия филм" – инициатива на Асоциацията на европейските синематеки (A Season of Classic...

Иновативна коледна елха грейва в Кюстендил

Тази година в центъра на Кюстендил ще грейне елха, която не е нито отрязано дърво, нито изкуствена елха. В събота вечерта ще грейнат лампичките...

Йожен Йонеско: Ние се страхуваме от чистото добро и от чистото зло

Автор е на прочути пиеси, играни по цял свят, в това число и България: „Плешивата певица“ (първата му театрална творба, написана през 1948 г.),...

БАН с положително становище летището в София да носи името на Апостола

Министерството на транспорта и съобщенията подкрепя реализирането на предложения от Българската академия на науките (БАН) проект за именуване на летище София на най-светлата историческа...