На 11 май 1893 година се ражда една от най-влиятелните жени на миналия век – Марта Греъм. Марта е на 22-годишна възраст, когато открива призванието си в балета. „Бях твърде стара, за да започна тепърва да танцувам” – спомня си тя. Въпреки това, тя влага непосилна енергия и страст, буквално се отдава на танца, тренирайки тялото си да постигне върховна прецизност. През 1926-а поставя основите на нова ера в танцовото изкуство с основаването на „Martha Graham Center of Contemporary Dance“, която съществува и днес. Тук тя създава езика на съвременното танцово изкуство. В нейната танцова школа се обучават едни от най- големите имена в съвременния танц и хореография, като Мърси Кънингам и Пол Тейлър. Тя създава нов език на движение, и гоизползва за изразяваненастраст,ярост иекстаз, присъщи зачовешкият опит. Постоянен персонаж в нейните балетни постановки е образът на жената – трагичен, мрачен, излязъл от библейски или митологичен сюжет. Не се смята за феминистка, но я наричат „освободителка на женския танц”.
До 60-те години на миналия век тя сама играе централните персонажи в постановките си. В следващите години, след като напуска сцената, Греъм потъва в дълбока депресия. Здравето на Греъм се влошава стремглво, като тя се пристрастява все повече към алкохола, който облекчава сковаващите я болки. През 1972 г. тя прекратява употребата на алкохол и се връща в студиото, реорганизира компанията и продължава да хореографира. Поставя десет нови балета и възстановява много други. Нейният последен завършен балет е „Maple Leaf Rag” 1990. Греъм хореографира до смъртта си от пневмония през 1991 г. на 96 години. Тялото ѝ е кремирано, а пепелта ѝ е разпръсната на територията на планината Sangre de Cristo в северната част на Ню Мексико.
През 1998 г. списание „Тайм” определя Марта Греъм като „Танцьор на века”, а „Пийпъл мегазин” ѝ отрежда водещо място сред жените – икони на ХХ век. През 1976 г. тя получава най-високото гражданско отличие на САЩ – Президентският медал на свободата. През 1985 г. президентът Роналд Рейгън я удостоява също и с почетния Медал на изкуствата. Преди нейното появяване в света на танца, съществували само кабаретните танци и европейския балет.
„Танцът е скритият език на душата. Тялото е свята дреха – с него влизаме в живота и с него го напускаме, затова трябва да се отнасяме към него с уважение“, казва приживе примата.
Още цитати от Марта Греъм:
„Има периоди на пълно разочарование, има и дни, които ни убиват по-малко.”
“Следващият път, когато погледнеш в огледалото, вгледай се в извивката на ушите, които се опират на главата; вгледай се в начина, по който израства косата; замисли се за всички мънички костички в китката ти. Това е чудо.”
“На никой не му пука дали танцуваш добре. Просто ставай и танцувай. Великите танцьори са велики, не заради тяхната техника, велики са заради страстта, с която танцуват.”
“Това, което винаги съм искала да правя е, да показвам забавлението, радостта от танца.”
“Движението никога не лъже. То е барометър показващ състоянието на душата.”
“Танцът е песен на тялото. Или от радост, или от болка.”
“Мястото на танцьора винаги е било на земята.”
“Никой артист не е по-напред във времето. Той е в съвремието си, просто другите са назад.”
Заглавна снимка: Pinterest
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
