Работа до последен дъх. Пълна отдаденост на театъра. Човекът театър. Като такъв ще запомним великия български режисьор Крикор Азарян. Той идва на белия свят на 14 март през 1934 г. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) през 1966 г., специализира в Москва и Ленинград. Работил е най-дълго във Военния театър, а също – в Народния, Сатиричния, Театър „София“, Пловдив, в театри в Москва, Битоля, Варшава и др.
Освен постановките му по Чехов, незабравими остават спектаклите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Бекет, „Самоубиецът“ от Н. Ердман, „Хенрих IV“ от Пирандело, „Буре барут“ от Д. Дуковски, „“Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Т. Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и много други.
Удостояван е с всички български театрални награди, а през 2004 г. – и с почетен „Аскеер“. Режисьор е и на игралния филм „Всички и никой“ (1978) по Й. Радичков. Тридесет години преподава актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ. През 2005 г. е отстранен от тогавашното ръководство на академията и е пенсиониран. Почетен професор и преподавател в Нов български университет.
Режисьорът от първо лице:
„Бъди в мир със себе си.“
„Не излизай на сцената, ако няма какво да кажеш.“
„Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.“
„На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.“
„Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи.“
„Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи.“
„На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.“
„Не ти си важен, важно е това, което правиш.“
„Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията.“
„Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне.“
„Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Че това и аз го мога”.“
ARTday.bg
Харесайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
