Днес е хубав празник. На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на всебългарския небесен покровител – преподобни Иван Рилски Чудотворец. Българският духовник е най-известният наш светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патрон на българските будители. До своята 25 годишна възраст е пастир, но желанието му да се посвети на Бог никога не го е напускало.
Всички вярваме в чудесата. Когато сме отчаяни, надяваме се нещо голямо да се случи, та да постигнат душите ни мир. Видим ли, че се отклоняваме от верния път, търсим в съдбата онзи знак, който ще ни покаже отново вярната посока. Едно е сигурно – тъй като самите ние сме част от чудото на живота, трябва да положим усилия, за да се променят нещата към добро.
Неслучайно на днешния ден се отбелязва професионалният празник на лекарите. Тяхната работа е чудотворна. Те са нашите пастири в болния свят, който става все по-жесток, все по-объркан, все по-безрадостен. Доброто здраве е предпоставка за отлична памет, а ние не можем да вървим напред, ако не се чувстваме в кондиция. Умът и тялото са неразривно свързани. Разболее ли се душата, страда тялото. Пострада ли тялото, душата тъгува.
Сърцето на лекаря е на почит. Няма ли сърце да върши работата си, не са му нужни очи, за да вижда страданието. Той сам се обрича да живее в грижи заради нашите несгоди, но именно това го извисява до признанието, което му отдаваме с цялото си същество. Личното му щастие се състои в способността отново да се усмихваме, защото само тогава то не подлежи на никакво съмнение. Животът ни е в неговите ръце. И те са по-важни от тези на художника, на музиканта, на писателя. Без изкуството душите ни са изгубени, но без призваната професия на лекаря няма как да продължим да търсим и да намираме малките си лични чудеса.
Добромир Банев
Снимка: Валентин Иванов-sValio
ARTday.bg
