Звездата от филма „Вчера“ празнува рожден ден
Христо Шопов е роден на 4 януари 1964 г. в София. Принадлежи към семейство, в което поколения наред е градена истинска династия от актьори.
Баща му е дълбоко уважавания и известен български актьор Наум Шопов, изиграл главната роля в голям брой филми и театрални творби.
Майка му, Невена Симеонова, както и сестра му Лиза Шопова, също са актриси. Дядо му е основател на театъра в Стара Загора, а баба му, Мара, е забележителна актриса.
В култовия филм „Вчера” , чрез смела и оригинална игра, Христо обезсмъртява младежа Иван, храбър и благороден ученик-бунтар, един от онези герои, които оставят следа в българската кинематография.
От този момент нататък, Христо се превръща в един от най-известните актьори в България и има късмета да бъде главно действащо лице във филми като „Маргарит и Маргарита” , „Индиански игри” , „Любовното лято на един льохман” , „Очите плачат различно” и други.
По-голямата част от тях жънат голям успех и, отличени с награди, остават като незабравими творби в българската киноистория.
По това време Христо Шопов продължава да затвърждава солидната си подготовка като актьор, благодарение на усърдна работа в театъра. Сред тях са „Скок в леглото” (1992) или „Контракт” (1992), където партнира с баща си на сцената.
Режисьорът Мел Гибсън го избира да превъплъти Пилат Понтийски в изключително известния филм „Страстите Христови”.
От този момент насетне от известен актьор с лице, познато главно на българско и европейско ниво, Христо се превръща в признат в целия свят актьор.
В „Страстите Христови” той представя майсторска игра, въплъщавайки се в римския префект, принуден да осъди Иисус.
Доказателство за тази уникална интерпретация е наградата за най-добър актьор от Филмовия фестивал в Иркутск през 2004 година, присъдена му именно заради превъплъщението в ролята на Пилат.
В обобщение резултатът от малко повече от 25 години актьорска кариера на Христо Шопов са повече от 70 филма само до момента. И всичко това, без дори да споменаваме театралните постановки и работата му в други културни сфери.
От първо лице:
Мислех си да стана пожарникар, боклукчия, пилот. И станах артист.
Вкъщи ме смятат за труден характер. О, да, не е лесно да се живее с мен.
По душа съм умерен песимист или здравословен скептик. Там някъде ще да е диагнозата.
Блокирам, когато се сблъскам с агресивна простащина. Понякога, в такива моменти, аз самият също ставам агресивен. Но по-често блокирам, това е.
Искам един ден тук нещата да влязат в релси и хората да станат по-спокойни и малко по-добри.
Животът е път. А моят е път към себе си.
Грешките са необходимост – без тях няма развитие напред.
Компромисите са абсолютно неизбежни, поне така е при мен.
Работата е дисциплина, концентрация и удоволствие – три в едно. От моята научих как се работи в екип и как се гради доверие в партньора.
Никога не работя без ясна мисъл.
Идеите идват по всяко време, но винаги на работа. Тогава съм най-креативен.
Добрият екип е абсолютно задължителен, за да се случи добър филм, добър театрален спектакъл и прочие.
Най-важното за един артист е да не губи концентрация. Невинаги се получава, но когато успее, е незабравимо. Състоянието е особено, доближава се до истинското вдъхновение.
Скачам в дълбокото, когато трябва. Защото така трябва.
Най-много обичам да съм в хармония със себе си, когато работя. В това отношение личният живот е гръбнак на професионалния. Ездата беше предишната ми страст. Сега е стрелбата, но само на стрелбище. Мисля, че хората, които убиват животни за удоволствие, рано или късно ще платят за това.
Забелязал съм, че тук нещата стават по-трудно, но има надежда.
Ще ми се аз да съм измислил огъня.
Ако не бях човек, щях да съм хищник. Например вълк.
ARTDAY.BG
