Добромир Банев за застраховката на собствената ни съвест и за добротата, която трябва да извадим на показ
Вселената не ни дава онова, което искаме, но ни осигурява това, от което се нуждаем. Когато се затвори врата, отваря се нов прозорец. Инстинктите ни карат да вървим напред, а разумът ни помага да изберем начина. Около нас е пълно с чужди страдания. Не знаем дали те са заслужени или не, но когато станем техни неволни свидетели, обикновено изглеждат несправедливи. Страхът, че можем да преживеем тази несправедливост на собствен гръб, за малко връща добротата в нас.
Тогава си припомняме, че сме хора.
Всеки има своите чувства. Не трябва да подвеждаме никого с неясните си намерения към него и към света. Рано или късно егоизмът връща бумеранга на безразличието, който се стоварва върху главите ни. Телата ни са подвластни на физическите закони, но умът и сърцето сякаш се владеят от тираничните правила на метафизиката. Не можем да живеем в хармония със себе си, ако не уважаваме чувствата на другите.
Най-добрата застраховка за съвестта е да бъдем съпричастни с чуждата тъга.
Не вярвам в кармата, но вярвам че сме отговорни с действията си за собствената си съдба. Някой ден ние всички ще се озовем в положението на хора, които биха искали да благодарят на някого за оказаната помощ.
Старостта няма да отмине никого от нас.
Нормално е човек да бяга от нещата, които му носят болка. Но ако от чуждата болка можеш да се скриеш, собствената непременно ще ти припомни колко важно е да имаш на кого да се опреш. Не можем да споделяме само радостта. В този наш твърде кратък живот егоизмът не може да бъде на почит.
Тъгата, разбира се, има свойството да бъде и креативна. Тя е по-подходяща от радостта за написването на една книга или за рисуването на една картина. Който изпитва тъга, носи отговорност към чуждата мъка в сърцето си и осъзнава причината за сполетялата го несправедливост. Ние се учим от грешките и от обстоятелства, които няма как да избегнем и да предвидим.
Истински радостен е само човекът, познал с(ъс)траданието.
Не трябва да забравяме, че добротата е безплатна. Не трябва да забравяме, че часовете, с които отмерваме всяка секунда от живота си, не съществуват. Времето не съществува. Няма причина да се надяваме да оправим грешките, които могат да бъдат избегнати. Трябва да даваме, за да ни се даде. Трябва да посеем, за да пожънем. Добротата е ключът към всяко друго същество, с което делим света тук и сега. Поводите за радостта са вътре в нас. Поводите за тъгата също. Животът ни се състои в изборите, които правим. Това ни отличава като хора.
Добромир Банев
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
