История за амбициите, за лутането, за (раз)връзките
Дебютният игрален филм на документалиста Светослав Драганов „Смирен“ със забележителното актьорско изпълнение на Христо Петков в ролята на Васил, своеобразно алтер его на режисьора, тръгва по кината в цялата страна от 10-ти февруари. От 12-ти февруари екипът на филма предприема национално турне – една похвална и работеща практика, която среща филмовите творци директно със своята публика.
За Христо Петков, познат от ролите му във „Възвишение“, „Бягство“, „В сърцето на машината“, „Дзифт“, „Лора от сутрин до вечер“, сериалите „Дяволското гърло“, „Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Отдел „Издирване“, това е първа главна роля от такъв мащаб.
Филмът изследва различни пластове от съвремието ни, сгъстявайки историята в рамките на няколко дни и залагайки на автентичността на актьорския състав.
Публиката познава добре Светослав Драганов като умел наблюдател на човешките съдби с 20-годишен опит в документалното кино, с филми като „Животът е прекрасен, нали?“, „Децата на дружбата“, „Град на мечти“ и „Живот почти прекрасен“. На миналогодишния София Филм Фест той получи Специалната награда на журито за първия му игрален филм „Смирен“, а след това спечели и отличието за дебют на наградите на СБФД „Васил Гендов“.
Историята в „Смирен“ се движи между документалния и игралния разказ и въпреки, че на моменти изглежда автобиографичен, той всъщност се надсмива над представата за това какво е да си кинорежисьор в България днес. „Има мотиви, които са смешни и именно идеята да се надсмея над себе си ми бе интересна.“ – казва Светослав Драганов
След година участия в различни фестивали „Смирен“ най-после стига до екраните в българските кина. Одобрението на филма от страна на критиката е добро начало, което срещите със зрителите се надяваме да потвърди.
„Смирен“ е интелигентно премерен, трудно обобщим, непредвидим, но закономерен. И нетипично свободен. Свободен от нуждата на някого нещо да доказва, но и от арогантността да не общува с публиката. От кресливостта (буквална и преносна) на намусеното пост соц кино в България. От битовизма и нарочната клетост на определено източноевропейско кино за износ. От свръхобяснителността на определено западно кино за бърза консумация. От предозираната маниерност на куп фестивални филми. От смазващата емоционална неопитност на множество творци, които държат да говорят именно за емоции.
Това е филм за хора, които се лутат, страдат и се усмихват – както на екрана, така и в салона. – Нева Мичева за www.filmsociety.bg
За филма:
Васил е 40-годишен документален режисьор, който не е постигнал успеха, за който мечтае. Загърбил собственото си семейството, той влага цялата си енергия в новия си филм, разказващ за скъсаната семейна връзка на монах и неговата майка.
Когато научава, че монахът е в психиатрия, а майка му ще се подложи на операция от рак, Васил решава, че трябва да ги събере, за да заснеме емоционален финал на филма си.
За режисьора:
Кариерата му включва заглавия като многократно награждавания „Живот почти прекрасен“ (2013), „Град на мечти“ (2011), „Децата на дружбата“ (2009), Драганов е и копродуцент на участвалaта на „Берлинале“ драма „Жалейка“ (2016) на Елица Петкова.
Екип
Режисьор – Светослав Драганов
Сценарий – Светослав Драганов, Богомил Димитров, Невена Борисова
Оператор – Веселин Христов
Музика – Борис Чангъров, Себастиан Засмеле
В ролите – Христо Петков, Мирослава Гоговска, Mария Статулова, Детелин Бенчев, Яна Драганова, Атанас Бачорски, Сашка Братанова
Продуценти – Светослав Драганов, Катя Тричкова, Калин-Петер Нетцер, Оана Янку
Продукция – Cineaste Maudit Production, Parada film
ARTDAY.BG
връзките){kind=link}