Откъс от съвместната им поетична книга „Абсурдни времена – нецензурираната версия“
На 21 март отбелязваме Световния ден на поезията. Той е учреден през 1999 г. от Юнеско. Целта му е да се признае обществената ценност на поетичното изкуство като носител на езиковата красота, културата, свободния дух и творчески заряд, който ни издига над тривиалното и винаги ще бъде белег за висок човешки идеал.
Докато и един човек диша, трябва да помни поне някоя строфа, да познава името на поне един поет. За да не бъде загубено това наследство, за да не се погуби човешкия дух.
Представяме ви откъс от най-продаваната поетична книга в ново време – „Абсурни времена – нецензурираната версия“, която е в съавторство на обичаните български поети Маргарита Петкова и Добромир Банев.
Той (Добромир Банев):
Ах, явно вече нямам тайни с теб!
В Миро те припознах – атлазно синьо!
Луна. Сърце. И този твой куплет
аз вплетох на платното с моя рима.
Говориш за…
Разбира се, познах!
Париж е нежен, весел и вулгарен!
Че твой съм, още в София признах!
Че моя си в Париж, съм благодарен!
Вървим през стария площад Пигал
и всички двойки завистливо гледат –
Ван Гог сега да беше ни видял,
пък после да рисува слънчогледи!
Тя (Маргарита Петкова):
До теб, разбира се! До никой друг
не мога из Париж да се разхождам.
Напук на всички мухльовци, напук
на дамички, излизащи от кожата си,
които ни следят с посърнал взор
и съскат зад гърба ни, свили устни:
„Какъв кошмар! Той с нея! Жив позор!
Той е разхайтен! Тя пък е разпусната!“
О, няма спор! Свещена простота!
Те даже не разбират как са прави!
Разхайтени – в града на любовта!
Разпуснати – ами така се прави!
През рамото ми – твоята ръка,
аз с палец в гайката на панталона ти,
площад Пигал пресичаме така
и той ни ръкопляска от балконите.
Да беше ни видял сега Ван Гог –
как тръпно спускаш длан към моя лакът –
с кръв от отрязаното си ухо
би нарисувал сто картини!
Актови.
„Абсурдни времена – нецензурираната версия“, изд. „Персей“
Снимка и корица: Ивелина Чолакова
ARTDAY.BG