Една от най-великите трагедии на Шекспир гледаме в Учебен театър НАТФИЗ
Лилия Абаджиева е от знаковите български режисьори. Ако в театралната гилдия има някой, който до съвършенство усеща Шекспир и го прави достъпен с цялата му човечност до публиката, то това е тя. Само преди дни на сцената на Учебен театър НАТФИЗ се състоя премиерата на най-новата ѝ постановка „Крал Лир“ от Уилям Шекспир. Сценографията и костюмите са дело на Васил Абаджиев, а видео дизайнът и визуалната среда отново са в майсторските ръце на Иван Абаджиев.
Една от най-великите трагедии на Шекспир първоначално се е казвала „Историята на Крал Лир“. Поетът внимателно наблюдава своето всекидневие и навлиза под повърхността, за да разбере и за да види покварата на своето време. Шекспир ни показва истинското лице, което стои зад „веселата стара Англия“, а именно потъпкването на човека, на неговото достoйнство и съвест. Това е история за метаморфозата на един крал, който от владетел се превръща в обикновен човек. История за надеждата, че след лошото ще дойде доброто.
В пиесата участват Димитър Василев, Ангела Канева, Благовест Мицев, Дениза Павлова, Валерия Върбанова, Кристиян Стоичков, Рафаел Бижев (студенти от класа на проф. Иван Добчев) Анна Кошко, Навид Афзали, Паолина Димитрова, Габриел Петков, Георги Власев, Цветелина Велева (студенти от класа по “Актьорско майсторство” на Лилия Абаджиева).
Лилия Абаджиева, снимка: фейсбук
Самата Лилия Абаджиева споделя:
„Крал Лир, наред с Хамлет, са образци на високата трагика на Шекспир. Непомерното страдание на Лир надмогва всички трагически герои на Шекспир, изобразени както преди, така и след написването на това произведение. Но не само силата на трагическото напрежение отличава тази драма.
„Крал Лир“ е социално-философска трагедия. Нейна тема не е просто и само взаимоотношенията на Лир с дъщерите му, не само държавнически порядки, но и природата на обществените отношения.
Същността на човека, неговото място в обществото и живота, това е „Крал Лир“ – пиеса за трагическата ситуация на човешкото достойнство.“
Снимки: Диди Савова, Никола Узунов
ARTDAY.BG
