Спомен за актьора
Театралните изяви на родения през 1926 г. в Цариград Коцев започват още на 8-9 годишна възраст в Детската театрална школа на Николай Фол. Въпреки това той не кандидатства ВИТИЗ, а започва да учи право в Софийския университет. Още там приятели провокират бъдещия театрал да се премести в театралния институт, но Константин Коцев остава в правния факултет и завършва право, за да докаже, както казва по-късно, „че може да бъде сериозен човек“.
Едва след това той влиза във ВИТИЗ и завършва актьорско майсторство.
Той е един от основателите на Сатиричния театър, на чиято сцена е от 1959 до 1984 г.
Знаменити негови комични роли са Жевакин в „Женитба“ на Гогол, Тартюф в едноименната комедия на Молиер, моноспектакъла „Дневникът на един луд“ от Гогол и мн. др.
Любимец на няколко поколения българи става с филмите „Първи урок“, „Инспекторът и нощта“, „Бялата стая“, „Топло“, „Шарен свят“, „Нощните бдения на поп Вечерко“ и др., както и с десетки роли в Телевизионния театър.
Един от малкото, които превръщат всеки сценичен етюд в интелектуална игра.
„Животът ми не беше лек, но не се вайкам. Човек не трябва да се вглежда само в лошото, както и никога само в хубавото“, обичал да казва философски Константин Коцев.
Когато го питат има ли роля, която би искал да изиграе, той отговарял: „Ами тази, която не познавам. Тя е като любовта. Да я срещнеш, без да я знаеш. Както не можеш да кажеш искам такава и такава жена, а разбираш, че си се влюбил едва когато я откриеш. Това, което ще дойде, ако дойде, е най-хубавото. Не съм се отказал да чакам. Ще чакам до последен дъх!“
Последната му изява била през юни 2006 г. Тогава на честването на рождения му ден в кино „Одеон“ се завъртял култовият му филм „Гола съвест“.
Константин Коцев записва името си в историята на театъра и киното ни като абсолютен класик. Въпреки пословичното му нежелание да разголва излишно личния си свят публично, той е може би единственият в Сатирата, който превръщал всеки етюд в интелектуална игра, е мнението на познавачи. По думите им актьорът прави една от най-съвършените дисекции на човешката природа в моноспектакъла „Дневникът на един луд“ по Гогол. Пацо готви четири години 33-те странички текст, но къртовският труд си струвал. Спектакълът бил изключително тежък, но никой не излизал през антракта. „Тези петнайсет минути са тест за интелигентността на публиката“, не криел задоволството си актьорът от ефекта върху аудиторията.
„Режисьорите не ме обичат. Защото не понасям диктатори. Станиславски казва, че добрият спектакъл е този, в който режисьорът остава на втори план. Сега е точно обратното. Не съм против експериментите, но само те се случват. Напоследък театрите нямат лице. За моя радост хората са ме обичали, но директорите на театрите – не“, споделял актьорът.
В последното си интервю Константин Коцев споделя, че се чувства тъжен, защото му липсват изявите на сцената: „Най-много мечтая за работа. Тежи ми, че не играя. Нямат право да ме лишават от това. Аз съм кадърен и е доказано. И то не само защото съм бил народен артист. Всеки Божи ден ходя до театъра. Ходя и седя. Имаше един бай Георги, който продаваше в едно магазинче. Като го питаха какво прави, той отговаряше: „Преча. Седя тук, преча. Отивам вкъщи, пак преча.“ И аз съм като бай Георги. Преча.“
Константин Коцев напусна видимия свят на 4 август през 2007 година.
ARTDAY.BG