Избрани затрогващи цитати от романа „Ловецът на хвърчила“ на афганистанския писател
Халед Хосейни е афганистански писател и лекар, избрал за своя втора родина САЩ. Ражда се на днешния ден, 4 март, през 1965 година в Кабул, Афганистан. Той е най-голямото от петте деца в семейството – има трима братя и една сестра. Баща му гради кариера като дипломат в Афганистанското външно министерство, а майка му е преподавател в голяма девическа гимназия.
Дебютната му книга „Ловецът на хвърчила“ се появява за света 2003 година, за де се превърне в истински международен бестселър. Издадена е в над 48 държави, а продажбите надхвърлят 10 милиона копия. Разказва историята на двaнaйceтгодишният Амиp, който отчaяно копнee зa одобpeниeто нa cвоя бaщa и peшaвa дa cпeчeли cъcтeзaниeто по бой c хвъpчилa в Кaбул, зa дa докaжe, чe от нeго щe излeзe иcтинcки мъж. Hо зa дa e пълнa побeдaтa му, той или нeгов пpиятeл тpябвa дa улови поcлeдното побeдeно хвъpчило. Xacaн, cинът нa cлугaтa в тeхния дом, винaги e бил cтpaхотeн ловeц нa хвъpчилa и нeгов нaй-вepeн пpиятeл. B дeня нa туpниpa той му помaгa, но никой нe подозиpa кaквa цeнa тpябвa дa плaтят и двaмaтa – eдиният e жepтвa нa жecтоко нacилиe, a дpугият e бeзмълвeн нaблюдaтeл, чиято винa дълго вpeмe щe го измъчвa и ожecточaвa. Cлeд cъвeтcкото нaшecтвиe в Афгaниcтaн Амиp и бaщa му избягвaт в Амepикa. Cлeд години Амиp, който cтaвa лeкap, мaкap и нe по cвоe жeлaниe, ce зaвpъщa в pодинaтa cи, зa дa потъpcи оновa, коeто нe можe дa му дaдe Hовият cвят – изкуплeниeто.
След успеха на първия роман, през 2007 година излиза и вторият – „Хиляда сияйни слънца“. Това е драматичен и вдъхновяващ разказ за съдбата на две жени, събрани под общ покрив от опустошителната война в Афганистан и измамата на един деспотичен мъж. След това идва ред на романа „А планините ехтяха“ – история за брат и сестра, които изпитват нещо повече от любов.
ArtDay.bg представя избрани затрогващи цитати от „Ловецът на хвърчила“:
„Децата не са книжки за оцветяване. Не можеш да ги запълниш с любимите си цветове.“
„Това е бедата на хората, които казват истината. Мислят си, че и другите са като тях.“
„Хасан не можеше да прочете дори и буквар, но четеше в мен като в отворена книга. Това малко ме плашеше, ала същевременно беше голяма утеха да имаш до себе си някого, който винаги знае от какво се нуждаеш.“
„И според мен, амир Джан, точно това е истинското изкупление: когато вината води към добро.“
„Може и да не е честно, но понякога станалото за няколко дни, дори за един-единствен ден може да промени целия живот на човека.”
“Прошка? Но нали кражбата беше единственият непростим грях, общият знаменател на всички грехове? Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност.“
„Тя каза: „Толкова се страхувам.“ „Защо?“ – попитах аз. „Защото съм толкова безгранично щастлива, доктор Расул. Плаши ме това щастие.“ Пак я попитах защо и тя рече: „Позволяват ти да бъдеш щастлив, само ако се канят да ти отнемат нещо.“
„Затваряйки вратата на Сухраб, аз се запитах дали така изниква прошката – не с фанфарите на покаянието, а просто с това, че болката си събира багажа и се изнизва тихомълком в нощта.“
На заглавната снимка: Халед Хосейни, фото: Happy n Content
ARTday.bg
