Православната църква почита днес паметта на Св. св. Константин и Елена. Константин е най-значимият император в историята на християнството, има огромна роля за неговото каноническо утвърждаване и налагане. Църквата празнува в негова чест и в чест на майка му Елена на 21 май. Константин поел престола от баща си Констанций, когато бил на 34 години. Управлявал без насилие, с разбиране към вярата на християните, с толерантност и отзивчивост.
Когато Италия страдала под тежкото управление на Максенций, народът се помолил на Константин за помощ и той се отправил към Рим, за да я даде. Войската му била далеч по-малобройна. Изходът от битката бил твърде опасен. Но в нощта преди сражението император Константин видял на небето изписан кръст и надпис „С това ще победиш!“. Всички, които видели кръста, употребяван за смъртно наказание на най-безчестни хора, го приели като лоша поличба. Но императорът знаел, че това бил знак Божи. Още същата нощ Господ се явил на Константин и му заповядал да направи знамена с формата на кръст и да изобрази кръстове на бойните доспехи на войниците си. Всичко заповядано било изпълнено. С кръстовете напред се втурнал в битката. Отпорът на римляните бил бързо сломен, сам римският цезар се удавил в Тибър. Народът на Рим обявил Константин за свой император. По този начин той обединил Римската империя, дал спокойствие на християнския свят, върнал иззетите по-рано земи, разрешил строежа на храмове, сам приел християнството и направил много за официалното му налагане. Починал на 65-годишна възраст, през 337 г., в Никодимия. Мощите му тържествено били пренесени в Цариград, в построената специално за него църква „Свети апостоли“.
Майката Елена много преди сина си приела христовата вяра. В Йерусалим тя открила животворния кръст Господен и построила няколко храма – в Йерусалим, Витлеем, Елеонската планина. Много по-късно, през 1200 г., открили мощите й в един гроб със сина й. За лечителската сила на тленните й останки православният свят разказва чудеса. За всичките заслуги на майката и сина към християнството църквата празнува в тяхна чест на 21 май. Свети Константин и Елена се изобразяват на иконите прави от двете страни на кръста разпятие, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.
На този ден се ходи в църкви и манастири, оставят се за здраве дарове на иконите на Константин и Елена: кърпи, ризи, чорапи или животни -агне, теле и пр. Ходи се на лековита вода (аязмо), мият се лицата за здраве и хубост. Момите изнасят дара си и го изтупват. Така се вижда колко са работливи. На места търговците празнуват св. Константин и Елена като свои покровители. В Странджанско на този ден са играли нестинари. Нестинарството се счита за Божия дарба. Изпадналите в транс нестинари, предимно жените, вещаят и предсказват времето, което идва, дали се задават радостни и сити дни или болести, скъпотия и глад. Предсказват за отделни лица, но и за цялото село. Огънят, символ на слънчевия диск, на горещото лятно слънце, свързва този ден и с вълшебната притча за самоволната жертва, която е най-скъпа на Бога. Еленът, който върху безсмъртните си рога сякаш носи кръста на Спасителя и неговата душа, винаги на този ден слизал от планината, за да бъде принесен в жертва.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
