Яна Язова е псевдоним на Люба Тодорова Ганчева. Тя е родена на днешната дата, 23 май, през 1912 в Лом.
Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща ѝ е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Неин родственик е българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Вяра и живот“ и др. Заедно с Ненчо Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.
През 1930 година никому неизвестната Люба Ганчева дава своя тетрадка със стихове на международно известния учен и интелектуалец Александър Балабанов. Той веднага оценява нейния талант и измисля псевдонима Яна Язова, с който момичето ще остане в литературната ни история. Това е началото и на една от най-скандалните любовни авантюри през миналия век у нас, защото въпреки 33-годишната разлика във възрастта им между двамата избуява обречена, но страстна любов. Изключителната красавица и възпълният баща на две дъщери са обект на язвителни коментари от обществото и пресата.
„Двама“, Спартак Дерменджиев
Нея я наричат „правописната грешка на Балабанов”, който пък проваля брака ѝ с милионера Ганчо Табаков, макар последният така и да не събира смелост да се разведе с жена си. Едни му се чудят, други му се подиграват, трети му съчувстват. Често пъти в няколко вестника едновременно излизат карикатури: елегантната девойка с кожа от лисица на нежния врат редом с тантурестия, неугледен професор с чанта под мишница, от която „надничат” луканки или бутилка вино. Защото проф. Балабанов е известен с вкуса си към хубавите мезета и мъжките питиета.
Странната им любов оцелява 15 години, но обещанието им да се обичат вечно остава непроменено до края на живота им. Двамата наистина се обичат и отчаяно търсят възможност да бъдат непрекъснато заедно – наемат тайни и явни квартири, пътуват заедно из страната, бягат за кратко в чужбина. С годините и болестите, които го налягат, раздялата им постепенно става факт. Яна Язова все пак се омъжва за друг. Но тя продължава да мисли за него, да се тревожи за здравето му, да му пише писма…
Предлагаме ви няколко цитата на Яна Язова:
„Eдин звяр, допуснат в човешкото общество, може да превърне хората в глутница.“
„Най-опасният политик е простият. Защото той искрено и с чисто сърце няма да пожали никакви средства, за да направи всички хора като себе си.“
„Робът освобождава себе си само чрез грешките на тирана.“
„Не превръщайте мисленето в глухота!“
„Пътят на смъртта е най-краткият.“
„Най-трудно простият човек казва две думи: сгреших и благодаря. За него те са въпрос на чест.“
„Наградата и наказанието не идат отвън. Всеки сам себе си наказва и награждава.“
„Безкрайното голямо и нищото си приличат.“
„Грешките се разбират късно. Затова са грешки.“
„Да си оригинален не винаги значи да си свой.“
„Лицето на скромността, показано пред нас е обида, защото чрез него ни се изтъква, че ние сме опасни завистници.“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
