Дубайска фирма мечтае да събира айсберги за вода
Мечтата на дубайска фирма да тегли айсберги от Антарктика към Арабския полуостров би могла да се натъкне на титанични препятствия, съобщава Асошиейтед прес. Докато мнозина виждат в раздробяващите се полярни ледени шапки печален признак за глобално затопляне, то National Advisory Bureau Limited ги разглежда като източник на печалба и начин да бъдат неутрализирани последиците от климатичните промени в залива, който изнемогва от жега.
Компанията е изготвила план да събира айсберги в южната част на Индийския океан и да ги тегли 9200 километра до Залива, където могат да бъдат разтопявани за сладка вода и пласирани като туристическа атракция.
„Айсбергите просто си плават в Индийския океан. И са на разположение на всеки, който може да ги вземе“, заяви от офиса в Дубай управляващият директор Абдула аш Шехи. Той се надява до 2019-а да започне да ги прибира.
Вероятно не е изненада, че идеята тръгва от Дубай, който вече е известен със закритите си ски писти, изкуствените острови и най-високата сграда в света. Само че планът за събиране на айсберги е изправен пред широк спектър от правни, финансови и логистични пречки, а и еколозите съвсем не са въодушевени от проекта.
Фирмата предвижда да изпраща кораби до остров Хърд, австралийски природен резерват в южния Индийския океан, където те ще плават между масивни айсберги с големината на градове в търсене на късове с размерите на камион, известни като малки айсберги (growlers). След това работници ще ги закрепват с мрежи за корабите, които ще потеглят на едногодишен круиз към Обединените арабски емирства (UАЕ).
Компанията е на мнение, че след като по-голямата част от масата на ледените късове е под водата, те няма да се разтопят значително при придвижването. Аш Шехи посочи, че всеки айсберг вероятно съдържа около 20 милиарда галона сладка вода, която би могла да се набавя без скъпото обезсоляване. Чрез него в момента се осигуряват близо две трети от водата в района на Залива.
Masdar, подкрепяна от държавата компания за чиста енергия в ОАЕ, проучва нови технологии за покриване на нуждите от вода в страната. Тази седмица енергийното министерство на емирствата направи изявление, опровергавайки слуховете, че е на път да бъде внесен айсберг. Ведомството не уточни откъде са дошли такива съобщения.
Аш Шехи обясни, че неговият проект е частна инициатива и че той ще поиска одобрение от правителството, веднага щом фирмата му завърши проучването за изпълнимост. Той отказа да оповести оценките на компанията за стойността и добави, че не е направено изследване за влиянието върху околната среда.
Робърт Бриърс, основателят на климатичния мозъчен тръст Mitidaption, е проучил изпълнимостта на събирането на антарктически лед и е изчислил, че проектът ще изисква начални разходи от поне 500 милиона долара.
Предизвикателствата започват на остров Хърд, където Австралия ограничава строго достъпа, за да предпази богатата екосистема от прелетни птици, тюлени, пингвини и риби в района, която би могла да бъде нарушена от големите кораби. Самата Антарктика е субект на глобални договори, уреждащи регулацията в областта на околната среда и забраняващи миннодобива и военните дейности.
Дори фирмата да си осигури необходимите одобрения от множество правителства, самите разправии могат да се окажат обезкуражаващи.
„Има хиляди, хиляди айсберги, носещи се наоколо, и те се движат без предупреждение“, разказва Кристофър Редингър, оглавяващ антарктическия екип в Националния център за снега и леда на САЩ. „Бурите там долу могат да бъдат наистина брутални и действително няма кой да ти помогне“, допълва той.
Центърът използва сателити и плаващи сензори, за да следи огромните айсберги и да предупреждава риболовните и изследователските кораби. Един от айсбергите, засечен миналия месец, е бил двойно по-голям от Манхатън.
Антарктика държи 60 % от световната сладка вода, замръзнала в леден шелф, от който се откъсват близо 1,2 трилиона тона айсберги годишно, според данни на НАСА. Загубата на лед се ускорява с покачване на глобалните температури.
В Арктика канадски „айсберг каубои“ използват пушки, за да разбиват късовете лед, които след това биват продавани на винарски изби, пивоварни и фабрики за водка. Норвежка компания продава бутилки от 750 милилитра с разтопен айсберг за 100 долара едната.
Само че „айсберг каубоите“ край Антарктика биха се натъкнали на по-беден улов. „Това е най-сухият лед на света“, отбелязва Бриърс. „Бихте могли да разтопите много от този лед и да получите много малко вода от него“, уточнява той.
Междувременно еколози насочват вниманието към по-прости мерки, които биха могли да се вземат за справяне с климатичните промени в Близкия изток, като капково напояване, отстраняване на течове и съхранение на вода.
„Този регион е сърцето на глобалната петрола индустрия, той ще бъде сред първите, които ще усетят тези масивни, ненормални топлинни вълни, и има само един начин това да бъде избегнато – намаляване на емисиите и запазване на изкопаемите горива под земята“, коментира Хода Барака, говорителка на групата за защита на климата 350.org.
Малко вероятно е „зелени“ инвестиционни фондове да финансират проекта за айсбергите, твърди Шарлот Стрек, директор на консултантската компания Climate Focus. Тя казва, че проектът е „изключително безполезен и скъп начин“ да бъдат решени водните неволи на Залива и „изглежда противоречи на всички идеи за приспособяване към климатичните промени“.
Аш Шехи е непоколебим и настоява, че проектът няма даде отражение върху Антарктика или която и да била друга природна среда. Целият процес, заключава той, „ще бъде капка в морето“.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
