Робърт Лъдлъм е продал над триста милиона копия от книгите си и това го прави един от най-печелившите съвременни автори. Автор е на близо 20 романа с криминална тематика. Роден е на 25 май, 1927 г. в Ню Йорк, САЩ. Започва писателската си кариера като драматург – пише и режисира пиеси. През 50-те години играе Спартак във филма „Гладиатор” от 1954 г. и участва в телевизионни продукции. Световна слава му донася книгата „Самоличността на Борн”, която излиза през 1980 г. Лъдлъм въвежда жанра трилър. Той първи популяризира идеята за общата дейност на американските и руски разузнавателни отдели, както и за провеждането на нелегални операции от ЦРУ. Преди написването на всеки роман, Лъдлъм проучва всяка подробност за нещата, които ще включи в него. Книгите му са изпълнени с технически, физически и биологични термини и названия. За написването на „Самоличността на Борн“ например подробно изучава амнезията. Робърт Лъдлъм умира от сърдечен удар през март 2001 г. След смъртта му недовършените му ръкописи са публикувани с помощта на анонимни писатели. Романите му са преведени на 32 езика.
Представяме ви няколко цитата от Лъдлъм:
„В крайна сметка всички се опитваме да открием кои сме, нали така?“
„Сънят е оръжие.“
„Най-безценните бижута не са от скъпоценни камъни, а от плът и кръв.“
„Любовта и омразата си приличат по това, че човек, който обича, може да бъде манипулиран точно толкова лесно, колкото човек, който мрази.“
„Надеждата е единственото нещо, което е по-силно от страха. Малкото надежда е ефективна. Твърде многото надежда е опасна.“
„Истината не е радостна или тъжна, нито добра, нито лоша. Тя е просто истина.”
„Надежда – може би най-опасната и най-необходимата от всички емоции.”
„Винаги съм предпочитал сблъсък между индивидуалности, а не на идеологии.“
„Давам най-доброто от себе си, за да вляза в нюансите на човешкото поведение.“
„Пиша главно с цел да забавлявам. Но си мисля, че независимо дали пишеш комедия или трагедия, винаги пишеш от гледна точка на нещо, което те притеснява или ядосва.“
„Човек, който се занимава с театър, трябва да знае какво задържа публиката.“
„Нищо не е по-забележимо в тълпата от тичащ мъж. Освен, ако е жена.”
„Това, което човек не си спомня, не съществува за него.”
„- И двамата имаме нужда един от друг – той я погали по главата и надникна в очите ѝ. – Какво ще кажеш за това да прекараме старините си в люлеещи се столове на веранда с изглед към морето?
– Или към планините… Обичам планините.
– Ще го обсъдим.“ – „Апокалиптичният часовник
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
