Морето никога не остарява…

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

В Световния ден на океаните ви представяме избрани мисли, посветени на необятната водна шир

Днес, 8 юни, е Световен ден на океаните. Необятната шир има нужда от своя специален ден в календара. Откакто свят светува морето е муза на творците и със сигурност ще продължава да бъде. Шумът на вълните вдъхновява, а бреговете са познали толкова въздишки и целувки на влюбени…

Резултат с изображение за ocean love

Представяме ви избрани мисли, посветени на морската шир:

„Когато забравя колко талантлив е Господ, просто поглеждам към морето.“ – Упи Голдбърг

„Рибарите са наясно, че морето е опасно, но те никога не са смятали това за достатъчно да останат на брега.“ – Винсент Ван Гог

„В морето научил от колко малко всъщност човек се нуждае, за да живее.“ – Робин Лий Грахам

„Защо обичаме морето ли? Защото има силата да ни накара да мислим за неща, за които обичаме да мислим.“ – Робърт Хенри

„Море и небе – два символа на безкрайността.“ – Джузепе Мацини

„Морето никога не остарява.“ – Марк Леви

„Когато се взирам в морето, ми се струва, че вълните му отнасят мъката ми.“ – Елчин Сафарли

„След като веднъж ви омагьоса, морето ви държи в плен цял живот.“ – Жак Кусто

„Морето е благосклонно към онези, които го уважават.“ – Галина Маринина

„Решението на всички проблеми е солената вода: пот, сълзи или море.“ – Исак Динесен

„През нощта, когато небето е покрито със звезди, а морето е спокойно, имате прекрасното усещане, че се носите в космоса.“ – Натали Ууд

„Тези, които живеят край морето, трудно биха могли да родят и една мисъл, в която то да не участва.“ – Херман Брох

„Няма нищо по­привлекателно, разочароващо и заробващо като живота край морето.“ – Джоузеф Конрад

МОРЕТО САМО ЖИВИТЕ ОБИЧА…
От Христо Фотев

Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка – всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води…

До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

Заглавна снимка: pagalparrot.com

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Обичайте изкуството в себе си, а не себе си в изкуството ~ Станиславски

„По системата на Станиславски” – словосъчетанието се е превърнало в нарицателно, което повтарят не само артистите. То е синоним на майсторство и задълбоченост. А...

Защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им

Учени от САЩ са установили защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им, пише Физ.орг. Някои комари наистина...

Дейвид Духовни в непрестанно търсене на истината

Днес, 7 август, празнува една от най-интелигентните, многостранни и харизматични икони на съвременната поп култура – Дейвид Духовни. Притежател на магистърска степен по английска...

Стефан Цанев: Аз тръгвам към онази измислена, безсмислена и слисваща любов…

Стефан Цанев е роден на днешната дата, 7 август, през 1936 година в село Червена вода, Русенско. Поет, писател и драматург. Автор, когото наистина...

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...