Рожденото ѝ име е Анна Андреевна Горенко. Ахматова (името, с което всички ще я запомнят) е представителка на модернизма и е от най-значимите руски автори. Емоционалният ѝ стил я отличава от нейните съвременници в поезията. Творчеството ѝ е забранявано по време на режима на Йосиф Сталин. Николай Гумильов, съпруг на Ахматова и също поет, е разстрелян от руските власти. Синът ѝ, историкът Лев Гумильов, прекарва много години в ГУЛАГ.
За дълго време поетесата е забравена, игнорирана и считана за проклет призрак на социалистическия реализъм в Русия. Но не престава да бъде вдъхновение за артистите, които рисуват нейния образ и я славят в поезията си.
В по-късните си години Ахматова обичала компанията на младите хора. Това бил нейният начин да участва в самия живот. Зоя Томашевская си спомня, че поетесата все била в обкръжението на младите поети – Бобишев, Бродски, Нейман, Рейн… „Аз видях, как един млад поет донесе букет цветя и се закачаше с нея.“Виж, момчетата донесоха цветя за теб“, казах аз. „Да – отговори Анна Андреевна, „Аз играя всяка роля с тях – от кокетка Grande до комикс на стара жена.“ Това бе много характерно за нея: да дава остроумни отговори с лека ирония. Тя казваше, че иронията е способността да се издигне над себе си. Но това беше необичайна ирония и състояние на дух, които я придружаваха в нейните горчиви моменти.“, спомня си Томашевская.
Първите литературни опити на Ахматова са от дните, когато е едва 11-годишна. Първата ѝ книга „Вечер“ излиза през 1912 г. Тя е последвана от „Броеница“ (1914), „Бяло ято“ (1917), „Подрумник“ (1921), „Anno Domini MCMXXI“ (1922), „Ива“ (1940), „Избрано“ (1943). Стиховете ѝ са наситени с интимност и чувствителност. Превежда активно поезия от различни езици, пише статии върху творчеството на А. С. Пушкин, а нейни произведения са преведени в много страни по света.
Умира на 5 март през 1966 година.
Представяме ви цитати от Анна Ахматова:
„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“.
„Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни, че са оставени най-сетне да почиват“.
„Всичко, което съм, виси на косъм днес“.
„Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута“.
„Кураж: велика руска дума, подходяща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни“.
„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло“.
„Всичко е било плячкосано, предадено, продадено; крилото на черната смърт проблесна напред“.
„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“.
„Защо този век е толкова по-лош от всички преди него?“
„Винаги чувам тъжните гласове на лятото да преминават като червеношийки над високата трева“.
„Винаги съм била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат“.
„Лудостта вече е вдигнала крило и покрила половината ми душа“.
***
Тук пияни и блудни сме всички,
не запяхме нито веднъж!
По стените цветя и птички
се измъчват за облак и дъжд.
Трепка странната и спокойна
струйка дим на твойта лула.
Аз поисках да бъда стройна
и облякох тясна пола.
Зад прозореца нощ ли е кротка,
или снежна буря фучи?
На очите на сепната котка
ми приличат твойте очи.
И сърцето от скръб боледува!
Отмилява ми Божия свят.
А онази, която танцува,
непременно я чака ад.
1 януари 1913 г., Превод от руски: Иван Николов
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
