Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун. През 1922 г. завършва I мъжка гимназия в София. За пръв път публикува свои стихотворения в колективния сборник „Мост“ (1923). Деен участник в литературния кръг „Стрелец“ (1926-27). През 1927 г. завършва философия и педагогика в Софийския университет. Заминава в Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, където посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928-29 г. пътува из Франция, слуша лекции в Парижкия университет. Работи като учител по български език в София (1930-36 г.). Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Заема различни длъжности в областта на образованието. Редактор на сп. „Пламъче“. Автор на важните за поезията ни стихосбирки: „Прозорец“ (1926), „Стихотворения“ (1928), „Париж“ (1930), „Ангелът на Шартър“ (1943). За дълъг период от време поетът запазва мълчание и се занимава единствено с преводи. Едва през 1974 г. публикува „Стихотворения. Фрагменти“. С високонравствената си позиция се утвърждава като негласен водач на младите – и в поезията, и в живота. Носител на Хердерова награда на Виенския университет. Умира на 17 януари 1978 г. в София.
Припомняме си Атанас Далчев с избрани фрагменти, мисли и впечатления от и за живота:
„Когато възникват за първи път в един самобитен ум, мислите и образите са винаги прости. Те се усложняват и замъгляват по-късно у подражателите.“
„Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача.“
„Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината. Те може да се различават, но не си противоречат.“
„Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.“
„Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.“
„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“
„Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.“
„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“
„Мисълта и изкуството подяждат волята. Философите не са били никога големи характери. Нито пък поетите.“
„Известността носи със себе си окови: зависимост от читателите, от критиката; зависимост дори от собственото ти предишно творчество.“
„Бих желал да пиша всеки път така, като че започвам за първи път.“
„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат.“
„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“
„На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел.“
„Снизхождението е белег и на лоша съвест.“
„Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се познава само по това, което той утвърждава.“
„Човек е искрен не по желание, а по природа.“
„Искреността няма нищо общо с безсрамието. Наопаки, някакво стеснение я придружава винаги и само по него ние можем да я отгатнем.“
„Най-тежък за бореца е часът на победата.“
„Талантът е по-често явление от характера.“
„Простотата и баналността си приличат; те са две сестри, от които, въпреки приликата, едната обаче е хубава, а другата – грозна.“
„Страхувай се от глупака не когато те напада, а когато намисли да те похвали.“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/