Ако човек не иска, нищо не е в състояние да го изведе от слепотата му

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Парафрази по цитати от романа „Слепота“ на Нобеловия лауреат за литература Жозе Сарамаго

На днешната дата, 18 юни, през 2010 година, Жозе Сарамаго си отиде от света на живите на 87-годишна възраст. Известният португалски писател издъхна в дома си на остров Ланзароте на Канарски острови. Заради конфликт с португалското консервативно правителство носителят на Нобелова награда за литература от 1998 година напуска родината си – властимащите се противопоставят противоречивият му романа „Евангелието по Иисуса Христа“ да се състезава за европейска литературна награда. „Евангелието по Иисуса Христа“ предизвиква скандал в католическа Португалия, тъй като разказва как Христос губи девствеността си с Мария Магдалена и е използван от Бог, за да завладее света.

Писателят е роден е в селско семейство и напуска училище едва 12-годишен, за да се учи на ключарство.  Първият му роман излиза през 1947 г., но следващата му творба – сборник със стихотворения, излиза чак 19 години по-късно.

През 1995 г. по неговите „Есета върху слепотата“ бе сниман филма „Слепота“ с Джулиан Мур в главната роля. Той разказва за обществения и социален разпад в една анонимна страна, където всички последователно ослепяват. В „Прекъсването на смъртта“ от 2005 г. той изследва хаоса, настъпил в друга измислена държава, чиито жители внезапно спират да умират. В „Каин“, която излезе миналата година, авторът „очиства“ братоубиеца от греха му, като обвинява Бог за убийството на Авел.

Автор е на много поезия, есета и пиеси.

Харолд Блум го определя като най-великия съвременен романист. У нас португалецът е познат с книгите „Възпоменание за манастира”, „Евангелието по Исуса Христа”, „Слепота”, „Приумиците на смъртта” и др.

Резултат с изображение за José Saramago

ARТday.bg ви представя парафрази по цитати от романа „Слепота“ на Жозе Сарамаго:

За силата на духа, не трябва да се съди по външните белези на тялото.

Когато човек непрексънато отстъпва, дори за малките неща, накрая губи не само смисъла на живота, но и самия себе си.

Човешкият ум и дух не познават кратките и прави пътища.

Дрехите не правят монаха. Скиптърът не прави краля. Великите хора, са велики чрез действията си за благото на другите. Нищожните – чрез нашето раболепно преклонение и страх от постовете им.

Обстоятелствата силно влияят и оформят лексиката ни.

Старият човек никога не е безполезен. Тежко на оня, който не разбира това.

Пази, търси и ще намериш каквото ти е необходимо.

Ако човек не иска, нищо не е в състояние да го изведе от слепотата му.

Нуждата може всичко, дори невъзможното.

Добрите и лошите резултати от нашите думи и действия се разпростират във всички бъдещи дни, включително и в онези, безкрайните, когато вече няма да сме тук, за да доказваме, поздравяваме себе си или да искаме прошка. Дали това е безсмъртието, за което толкова се говори?

Силният човек не се отчайва, както правят онези, които разбират, че имат тяло само при болка.

Когато дойде болестта, когато тялото започне да не се подчинява на нашите желания и заживява свой собствен живот в света на болката и страданието, тогава се вижда какви животни сме.

Сляпото приложение на закона обикновено убива. Мисленето, че демокрацията е несъвместима с оказването на разни услуги – също е вид убийство в определени случаи.

Когато стомахът стане господар, разумните доводи емигрират. Остава само гладът и жаждата за потушаването му.

Гладът и почтенността никога не са били съвместими.

Понякога се налага да живееш – въпреки всичко и въпреки всички. Животът често е крехък и безпомощен и се оставя в ръцете на човека, след като го е направил интелигентен. И не рядко греши.

Инвалидността не изключва възможността човек да запазва достойнството и човечността си.

Физическият недъг. Не обичаме да говорим за него. Особено, когато е едва забележим. Говоренето за недъга го превръща в нещо очевидно. А недъгът в нашето общество се превръща във враг, когато бъде „изложен в социалната витрина”.

Всеки има потенциал да бъде полезен – независимо дали е или не е инвалид. Просто трябва да му дадем възможност да бъде полезен.

Между класическите задължения на човешката солидарност и съблюдаването на старото класическо правило, че добре разбраното милосърдие трябва първо да започне от нас самите, винаги съществува някаква пропаст.

Правилно и грешно, добро и зло – това са различни начини да оценяваме и възприемаме връзките си с останалите хора.

Отмъщението, колкото и справедливо да е, винаги носи в себе си насилие. А насилието и справедливостта трудно се съвместяват.

Животът на поговорките зависи от тяхната способност да се приспособяват към времето.

Политици, забравили народа си са слепци, които искат да управляват други слепци. Нищо с претенции да организира нищото. От нищото обаче е последвал „големия взрив”.

Да бъдеш сляп е частен въпрос: между човека и очите, с които се е родил, между него и ума, с който е бил надарен – или ощетен.

Насилието винаги е вид слепота и лудост.

Известно е, че глупостта не подбира професии и занаяти, но един оглупял политик не е същото като като един глупав политик… но кой знае!

Познавам много слепи хора – те са истински човеци и не виждат само с очите си. Познавам и слепци, чиито възприятия и морал са слепи.

Страшно е, когато ослепее и оглушее човечността ни!

Изгубен в тълпата на безумците, човек обезумява. Изгубен в тълпата на глупаците, човек оглупява, защото няма кой да го разбере.

Страхът е единственото приемливо извиние – отвратително, но приемливо…

Пазете се от времето, когато страхът стане по-силен от чувството за собственост.

Страхът заслепява, ослепява и продължава да ни държи слепи.

Когато вече е мъртво това, което още е живо сме загубили себе си.

Ако не можем да живеем като човеци, то поне да направим всичко възможно да не живеем като животни.

Човек може да свикне с всичко, особено когато е престанал да бъде човек.

Вътре, дълбоко в нас има нещо, което няма име, това нещо сме ние – онова, което другите виждат, но не знаят как го изживяваме.

Заглавна снимка: Pinterest

Божидар Ивков

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Джеръм Джеръм: Най-добрата политика е да казваш истината

Джеръм Клапка Джеръм е роден на 2 май през 1859 година. Английският писател е известен главно хумористичните си книги "Трима души на една лодка"...

Блага Димитрова: Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж

Блага Димитрова е от големите дами на българската литература. Нейната поезия омайва, а прозата ѝ – вдъхновява вярата в любовта. Тя напусна видимя свят...

Тенеси Уилямс: Адът си самият ти!

Тенеси Уилямс идва на белия свят с името Томас Ланиър Уилямс III на 26 март 1911 г. в Кълъмбъс, САЩ. Той е американски поет,...

Джоузеф ХЕЛЪР: Глупаците мразят знанието

Често казваме „това е параграф 22” за объркани ситуации, в които законът не ти помага, а те въвлича в порочен кръг от беди. Мнозина...

Антонин Дворжак – класикът на чешката музика

Наред със Сметана, Антонин Дворжак е най-известният чешки композитор. Той е оставил голямо творческо наследство. Някои от произведенията му като симфонията „Из новия свят“,...