Днес се навършват две години, откакто светът се сбогува с Ален Делон – актьорът, който не просто играеше роли, а диктуваше правилата на мъжката елегантност и екранно присъствие. Със своите магнетични сини очи, ледено излъчване и неподражаема харизма, той остана в историята като „свещеното чудовище“ на европейското кино. Година след неговата кончина, споменът за него е по-жив от всякога, а наследството му продължава да вдъхновява поколения.
Пътят на Делон в киното е осеян с шедьоври, в които той превърна хладнокръвието в изкуство.
Животът на Ален Делон извън екрана беше също толкова бурен и страстен, колкото и филмите му. Самият той често казваше, че дължи кариерата си на жените и че е играел, за да се огледа в техните очи.
Най-голямата и незабравима негова съратница в младостта остава Роми Шнайдер. Тяхната любовна история е красива, но и трагична – те бяха „вечните годеници“ на Европа. Въпреки раздялата им, Делон до края на дните си я наричаше „любовта на живота ми“.
Единствената жена, с която сключва брак, е Натали Делон, която ражда сина му Антъни. Следва дългата и дълбока 15-годишна връзка с актрисата Мирей Дарк, която остава негов най-верен приятел до смъртта му. В по-късен етап от живота му холандският модел Розали ван Бремен го дарява с още две деца – Анушка и Ален-Фабиен.
Делон беше известен със своята прямота, меланхолия и философски поглед към старостта и променящия се свят. Ето няколко негови мисли, които разкриват душата му:
„Аз бях програмиран за успех, но не и за щастие. Двете неща не вървят ръка за ръка.“
„Дължа всичко на жените. Създаден бях за тях, заради тях направих всичко и постигнах това, което съм.“
„Мразя това време, повръща ми се от него. Всичко е фалшиво, всичко е подменено. Няма уважение към дадената дума, важно е само числото в банковата сметка. Ще напусна този свят без грам съжаление.“
„Киното е огледало на живота, но днес огледалото е счупено. Вече няма големи автори, няма големи звезди – останаха само чиновници.“
ARTDAY.BG
