Около името му винаги се плетат интриги. Той е яркото доказателство, че красивите мъже с гигантски талант извън големия екран трябва да се справят със спекулации, клюки и високомерие. Обвиниха го, че в „Робърт Редфорд: Биография” е пропуснал доста компрометиращи житейски факти: ”Книгата може да бъде интересна на феновете му, но в нея са пропуснати някои от най-важните моменти в неговия живот и кариера. Освен това тя е 500 страници – прекалено за биографична творба”, коментира язвително „USA Today”.
Авторът Майкъл Фини Калън разказва за екоактивизма на Редфорд, политическото му лобиране, проблемите с баща му, живота му, изпълнен с перипетии, както и за неговото превръщане в символ на изкуството, след като открива института „Sundance”. Критиката обаче е безжалостна. Твърди, че са спестени факти за сексуалните му забежки на младини с по-възрастни жени, за да „натрупа опит” и да получи „нужното внимание”. Нищо не се споменава и за скандала около връчения му „Оскар” при режисьорския му дебют с „Обикновени хора” през 1980 г. Тогава всички са на мнение, че наградата трябва да получи Мартин Скорсезе за „Разяреният бик” (гениалното изпълнение на Робърт Де Ниро все пак получава приза за главна мъжка роля). Не е обърнато внимание и на факта, че Робърт Редфорд така и не свикнал с имиджа си на звезда и световен секс символ, което е едно от причината интересът към него да не стихва.
Робърт Редфорд се ражда на днешната дата, 18 август, през 1937 година в Санта Моника, Калифорния. Израства в семейството на счетоводителя Чарлс Робърт Редфорд и съпругата му Марта. За съжаление Марта Редфорд умира твърде рано – точно когато синът ѝ завършва гимназия.
Красивият младеж е с буен нрав и често проявява агресия в характера си. Често се забърква в дребни кражби в гимназията, а заради злоупотребата с алкохол губи бейзболната си стипендия като студент в Университета в Колорадо. След като учи в института по изкуствата Pratt и живее известно време в Европа, се завръща в САЩ и започва да учи актьорско майсторство в Американската Академия за Драматични Изкуства. През 1958-ма се жени за Лола Ван Вагенен, която му ражда четири деца, едно от които умира от синдрома на внезапната смърт при бебетата. Развеждат се през 1985-а. Дъщеря му Шона Редфорд е художничка, а синът му Джейми Редфорд е сценарист. Втората му дъщеря Ейми Харт Редфорд наследява любовта към актьорската професия.
Много са незабравимите роли на Робърт Редфорд. Първият му значителен успех идва след снимките на „Бъч Касиди и Сънданс Кид” през 1969-а, когато актьорът е на 32 години. „Такива, каквито бяхме” и „Ужилването”, и двата през 1973 г., правят от Редфорд актьор № 1 в боксофиса за следващите 3 години.
Живее в обширно ранчо в Юта, където през 1980-а създава институцията „Сънданс“ за подпомагане на изгряващи кинотворци. Ежегодният кинофестивал, който организира, е един от най-влиятелните в света. Режисьорски дебют Редфорд прави през 1985 г. с „Обикновени хора”. През 1992 г. печели овациите и на публиката и на критиката с „Там тече река”, а през 1994-а с „Телевизионно състезание” отново получава номинация за най-добър режисьор.
Редфорд е поставен на 29-то място в класацията на британското списание Empire „100-те най-големи звезди в киното за всички времена“. Избран е от същото списание за една от 100-те най-секси звезди в историята на киното.
Първата му професионална актьорска изява – водещ на ТВ игра, му носи хонорар от 75 долара. Сега Робърт е сред най-високо платените актьори на планетата.
Ето какво споделя Робърт Редфорд:
„Предизвикателство е да играеш съвсем сам, без да можеш да ползваш диалога като патерица, но всичко това е супер примамливо за един актьор.”
„Всички сме се запътили към една и съща последна спирка.”
„Никога не съм разбирал този маниакален стремеж на хората да се доберат до Холивуд и да бъдат знаменитости. Аз на практика съм роден там. Но това място не ми предлагаше нищо интересно.”
„Постоянните препратки към начина, по който изглеждам, пък ме влудяваха. Все едно бях натикан в клетка. Борих се с това. Казвах: Не, аз съм актьор, а не прост красавец! Захванах се с кино заради изкуството на самия занаят. Играех изнасилвачи и психопати, за да развия и докажа уменията си. За мен беше въпрос на чест да потъна напълно в една роля и да я изиграя по най-убедителния начин. Но какво получих накрая? Всички просто коментираха колко е съвършена русата ми прическа.”
ARTday.bg
