Още в първите две седмици на новия археологически сезон на Перперикон от екипа под ръководството на проф. Николай Овчаров се похвалиха със сензационно откритие: укрепен „град в града“. В проучвания от десет години насам Южен квартал археолозите са се натъкнали на непозната преди мощна крепостна стена, предназначена да отбранява изградената в края на V в. Голяма базилика – катедрален храм на обширната епископия Родопи, обхващала тогава цялата планина. Наред с църквата във вътрешността на този „град в града“ е имало различни сгради, свързани с бита на живеещите там видни архиереи – резиденция, административни и жилищни постройки, занаятчийски работилници. Този монументален комплекс свидетелства за огромното значение, което свещеният град Перперикон е запазил и в християнската епоха, коментира проф. Овчаров.
През VI в. големият град вече се е състоял от две крепости. Едната е била на акропола, изградена още по времето на римския император Диоклециан в края на III в. Тогава тя била предназначена да опази града от първите варварски нашествия на готите. След приемането на християнството по тези места в края на IV – началото на V в. в западната част на акропола била построена първата християнска църква, станала вероятно седалище на епископа кръстител на Родопите св. Никита Ремесиански. В края на V в. населението на Перперикон се увеличава, нараства и неговото значение. Затова в свободната зона в по-слабо населения в античния период Южен квартал е издигната грандиозната, дълга 40 метра Голяма базилика, станала ново седалище на архиереите на голямата епископия Родопи.
Спокойният период в историята на Източната Римска империя (Византия) обаче приключва в началото на VI в. Започват интензивни нашествия на славяни, (пра)българи и авари, които често преминават Стара планина и навлизат в Тракия и Беломорието. От документи е известно, че там са превземани и опустошавани градове – например античният Топир, само на стотина километра от Перперикон в околностите на днешния гръцки град Ксанти, а малко по-късно е обсаден и Солун.
Именно тогава се налага укрепяването на базиликата и епископската резиденция на Перперикон. Стената е доста здрава и дебела 2,2 м, но очевидно е градена набързо заради идващата опасност. Най-близката аналогия на това укрепление е любимият град на император Юстиниан I Велики (527-565), построен близо до родното му място и наречен на негово име – Юстиниана Прима. Днес той е успешно идентифициран с монументалните руини в местността Царичин град, недалеч от сръбския град Лесковац, посочва Николай Овчаров.
Юстиниана Прима също е бил епископски център и край катедралната трикорабна базилика там също първоначално не е имало стена. Към 535 г., поради несигурната обстановка вследствие на варварски нашествия и избухналото в Константинопол въстание „Ника“, се наложило укрепяването на храма със здрава крепостна стена, влязла в структурата на по-старото градско укрепление. Това променило цялостното градоустройство на Юстиниана Прима. Същото се е случило на Перперикон във втората половина на VI в., убеден е историкът.
Именно на тези проблеми ще бъде посветено археологическото проучване на Перперикон през лято 2025. Сезонът ще продължи поне до края на септември, като ще се работи с 60 души на широк фронт. Финансирането се извършва целево чрез централния държавен бюджет като част от програмата за приоритетните обекти на Република България с оглед развитието на културния туризъм у нас, уточнява Николай Овчаров.
ARTDAY.BG
