Българин от Виена превърна реставрирано колело в „паметник“ на България

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Роденият във Виена Стиван Казер, за когото България е истинската родина, изложи реставрирано от него старо колело като своеобразен паметник на българския дух в една от най-известните книжарници във Виена – Thalia. Това съобщи за БТА Диана Стоева, която води детско-юношеските танцови състави към Българското училище „Проф. Иван Шишманов“ във Виена.

„Колелото ми стигна до тази изложба в Thalia, защото един ден си го бях взел на работа, за да го поправя. Когато го оправих, казах на шефа ми Кристиан, че ще го оставя при него и ако иска, може да го изложи във витрината на магазина си. След известно време той ми се обади и ме попита дали бих искал колелото да бъде изложено в книжарницата. Аз много се зарадвах и веднага се съгласих. Така колелото ми беше изложено в една от най-известните книжарници във Виена (Thalia)“, разказа самият Казер за БТА.

„Благодарен съм на моя шеф, защото благодарение на неговата любов към колелетата и на моята отдаденост към историята на моето колело успях да го реставрирам и изложа“, отбеляза той.

„Много се радвам, че успях да поставя един паметник в центъра на Европа, Виена. С това мое лично постижение искам да покажа, че ние, българите, можем да се представим пред света именно с такива действия и да покажем колко сме ценни като народ“, коментира Стиван Казер.

Шефът му предлага да напише кратка история за колелото. „Така започнах да пиша за моите детски спомени и преживявания с това колело“, разказа Казер, чийто разказ е публикуван на немски, английски и български език тук.

Защо точно стари колела?

С реставриране на стари колелета Стиван Казер се занимава в свободното си време.

„Всяко колело носи отпечатък от своя предишен собственик. Всяко колело има история, през която е преминало. Всяко колело ни връща във времето назад, когато се е използвало от собственика, за да стигне до желаните си мечти и постижения. Един паметник съществува именно за това, да ни напомня за човека и за това, което е постигнал“ – на мнение е Казер.

За любовта към България 

„Откакто се помня, сърцето и душата ми принадлежат на страната, която аз считам за своя родина. Тази моя родина е България! Моята родина ми е дала много неща, които са ме направили човека, който съм днес“, споделя българинът от Виена.

Той разказва още, че обича хората, културата, природата и най-вече историята на България, която – по думите му, трябва непременно да ценим, независимо колко тежка е била тя в миналото: „трябва да почитаме всяка памет, за да не си забравим героите“.

Стиван Казер изучава българска история и самостоятелно, и в Българското училище „Проф. Иван Шишманов“ във Виена, което завършва миналата година. Сега той вече дори дарява на българското училище историческа литература, разказа Диана Стоева.

Казер пътува често до България и мечтае да живее там. Запален е и по българския фолклор – танцува народни танци и към българското училище, и към Сдружение „Български ритми“, като е и солист на юношеската танцова група.

„Стиван е уникален, с много добра душа, с много таланти и силно привързан към България. Макар да е роден в Австрия, сърцето му е изпълнено с много обич към България“, коментира Стоева.

Източник: БТА

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...

Антон Радичев, всеотдайният рицар на театъра и киното

Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас,...

Изабела Роселини получи наградата за изключителен принос към киното

Седемдесет и деветият Международен филмов фестивал в Локарно беше открит в сряда вечерта със световната премиера на френско-белгийско-шведската драма Les yeux verts („Зелените очи“),...

Мандрица, единственото албанско село в България

Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно...