Чрез тази книга надничаме в най-съкровените мисли на писателя
С тази книга наистина надникваш в най-съкровените мисли на Оскар Уайлд, в най-интимния му свят, но не го правиш с взлом – писателят сам те кани в него. Книгата е изповедта на Уайлд за връзката му с лорд Алфред Дъглас, заради която е осъден. Изповед на един наранен, разочарован, употребен и изоставен човек. На човек намерил любовта и изстрадал най-много от нея, а след всичко е останал само един “глас от бездната”. Творбата представлява проникновени откровения под формата на писмо, адресирано до Бози (лорд Алфред Дъглас) – една връзка като всяка друга, без значение от мястото, времето или хората.
Избрани цитати:
“От емоционална гледна точка, Омразата е форма на Атрофията, която убива всичко друго, освен себе си.”
“Греховете на плътта не са важни. Те са болести, които лекарите лекуват. Само греховете на душата са срамни.”
“Страданието е един дълъг миг. Не можем да го делим на сезони. Можем само да помним неговите настроения и да описваме тяхното завръщане.”
“… Но грешката ми не бе в това, че не се разделях с теб, а в това, че се разделях с теб твърде често.”
“… ако човек се срамува от това, че са го наказали, значи от наказанието не е имало никаква полза.”
“… това, което се казва по адрес на един човек, не означава нищо. Важното е кой го казва.”
“Помни, че глупакът в очите на боговете е различен от глупака в очите на хората… Истинският глупец, на когото се подиграват боговете, е човек, който не осъзнава собствената си глупост.”
“Сега осъзнавам, че мъката, най-висшата емоция, на която е способен човек, е едновременно прототип и мерило за всяко велико произведение на изкуството.”
“Човек понякога чувства, че единственият начин да преживее деня е да се отнася към всичко и към всеки с наглост, безочие и презрение.”
ARTday.bg
