Димитър Казаков-Нерон: Старото време си има стари спомени, а новото – нови вериги

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

През 1978 година напуска работа и става художник на свободна практика, като от този момент нататък посвещава цялото си време на своето изкуство и творческите си търсения.

Димитър Казаков – Нерон – Три глави

От 1965 г. участва във всички национални изложби в България, а от 1966 г. и в представителни изложби в чужбина. През 1967 г. е удостоен с награда на СБХ за графика. Той реализира множество самостоятелни изложби в България.
Димитър Казаков-Нерон получава голямо признание както у нас, така и в чужбина. Той представя редица изложби отвъд границите на България – в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Токио, Торонто, Атина и др.
Негови произведения са притежание на редица държавни и частни колекции по света и у нас.

Димитър Казаков – Нерон – Композиция

Чрез изкуството си, Казаков реализира един нов творчески свят. В него място намират както мотиви от народния ни фолклор, така и примери от световното културно наследство. Освен невижданите до този момент форми и образи, които Нерон реализира в произведенията си, той разгръща и едно истинско богатство от различни техники в работата с художествените материали, сякаш играе с тях.
Освен живопис, Казаков създава и пластики от дърво и бронз, графики, а също и рисувана керамика.
Умира на 16 януари 1992 г. в Божурище.

Димитър Казаков-Нерон от първо лице:

Дошли от мойто детство,
по козите пътеки минаха
с крачета боси, на рамо с цървули
пребродените дни – един копнеж.
Това отсъствие дарявам ви.
Животът, що шуми зад наште стъпки,
кове си своя спомен
и чака светлата развръзка.

* * *

Отворете своите заключени тайни,
надникнете в малкото си „аз”,
чуйте песните на свойта тленна памет,
сгрейте се със огъня й на пленителен пророк.

* * *

Старее мъртвото във нас, но живото
за път се пак преобразява,
духът подгонва своите миражи…

„Ласкателството е първото зърно в зората на завистта; вечерта се очаква проклятието.”

„Живея, за да творя, творя, за да изследвам нюансите на скритото си „аз”.

„Стремя се да рисувам леко като песента на птичето, но го постигам с продължителен труд.”

„Старото време си има стари спомени, а новото – нови вериги.”

„Великите дела ги чакат нищожни постели.”

„Приемам квадратния формат – четирите посоки на света са еднакво отдалечени от нас.”

„Чувството за гравитация – ако в живота души и умъртвява полета ни, защо в платното да тържествува неговият ад?”

„Внимателно гледах рисунките на пещерния човек и рисунките на Хенри Мур и те ми казаха всичко и ми дадоха широта на ума и способност за лекота в работата ми.”

„Моята сила идва от темперамента ми на селянин, изтъкал сълзите си в детската люлка, вързана на крушата на бащината ми нива.”

„Понякога оставах с впечатление, че златото носи в себе си целия спектър, друг път – че среброто носи тези качества; останах сигурен в едно – вълшебният бял е дворецът на цветовете.”

„Музиката не се прави с разум, не се приема с разум, но разширява нагласата на ума, като се стаява дълбоко в подсъзнанието, предавайки му потенциалната си сила.”
”Музиката дума направо на сърцето. Занимават ме най-простите звучения – ударите от праисторията на ритуалния тътен на тъпана и магьосническата струна, от тях пронизва болка, но те са и радост за духа.”

„Със символните знаци дълбая в пластовете на миналото – да видя как дедите са предварили същността на моето „аз”.”

„Гамата на картината трябва да бъде като очите на кротък човек, с мекота трябва да бъдат предадени и най-острите черти на структурата.”

„В изкуството свободата може да присъства единствено чрез сдържаността, строгостта и чистотата на формата.”

„Сдържаност, строгост и чистота притежава единствено нежното сърце, което е в детски пелени, независимо от възрастта.”

„Съзнавам трезво, че художникът принадлежи на времето си, но с някакво шесто чувство долавям как ме зоват неизвестни светове.”

„Славата ми е нужна, за да я направя на пепел и унижа нейните нестабилни върхове; мисля, че с всеки сериозен творец е така, иначе тя олекотява духовните му измерения.”

„Краткостта на живота – вечер, като лягаме, не бива да мислим за ставане. Така по-сладък ще е сънят. Така е с живота – не бива да се мисли за края.”

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Денонощие – стихотворение от Блага Димитрова

ДЕНОНОЩИЕ от Блага Димитрова На разсъмване, щом разпозная потопения в изгрева хребет, още първата мисъл е тая, че не трябва да мисля за тебе. И през целия ден вероломна тя, където...

Гогол: Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително

„Ще се смея през сълзи“ са последните му думи. Мистикът Гогол продължава да остава загадка и след физическата си смърт. Той е признат класик...

Когато мамиш, крадеш правото на почтеност ~ Халед Хосейни

Писателят е роден на 4 март 1965 г. в Кабул, Афганистан. Най-голямото от петте деца в семейството – има трима братя и една сестра....

Лъжата като привилегия

"Аз обичам когато лъжат! Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! Затова съм и човек -...

В Международния ден на писателите: 20 цитата от книги, посветени на любовта

Днес отбелязваме Международния ден на писателите. Това са хората, които в пълна степен осмислят живота ни, защото възпитават и разума, и чувствата. А любовта...