Един от най-популярните съвременни български автори Добромир Банев ще представи в Царево на 14-и август своята нова книга с поезия „Всички дни ще се казват неделя“. Тогава ще бъде и официалното представяне на съвместен проект, реализиран от Община Царево – на крайбрежната алея в Ахтопол са разположени пейки, които са във формата на книги със стиховете на поета.
„Пейките са разположени по крайбрежната „Алея на любовта“ в Ахтопол, чието мото е „Град на любовта“. От община Царево не случайно са решили именно там да поставят тези красиви пейки. Това е много хубаво, защото до самото море млади, а и не само млади хора ще могат да се срещат, да обменят мисли и чувства, да се прегръщат и целуват на фона на безкрайното синьо. Прекрасно е“, разказа пред БНР Добромир Банев.
„Всички дни ще се казват неделя“ се отличава от другите ми книги с това, че е по-мъдра. Давам си сметка, че с годините човек трупа тъга, но и опит. Вече гледам по-философски на нещата. Разбирам, че наистина най-важни са простите неща, както казвам и в едно мое стихотворение. Като социален човек, непрекъснато съм бил обграден от много хора, сега по-внимателно избирам с кого да се виждам и за момента се чувствам добре“.
На английски неделя означава буквално „sun’s day“ – ден на слънцето, а на български произлиза от глагола „не деля“ или „не работя“. Неделята е време, което отделяме за човека до себе си или за любимите си занимания. Ден на щастието, защото можем истински се наслаждаваме на свободата да бъдем онези, които сме всъщност – без маска и без грим, без необходимостта да правим компромиси с начина, по който виждаме света.
„Всички дни ще се казват неделя“ е книга, която се чете на един дъх. Авторът умело съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, за да остави сюжетната линия интригуваща до самия край.
Животът се състои в нашето минало, което с времето ни кара по-щедро да ценим настоящето. „Сега“ и „тук“ са думи от важно значение, тъй като бъдещето остава несигурно събитие. Учим се от грешките и времето е единствен съдник за изреченото и премълчаното, за стореното и несвършеното. Любовта е кодирана в нас и в голяма степен именно от нас зависи доколко ще ѝ позволим да бъде наш неизменен спътник по пътя, който ни е отредено да извървим. „Младостта като пролет е кратка“, но винаги помним уханието на цъфналите дървета. Облаците обещават дъжд, но рано или късно слънцето изгрява отново, за да ни напомни, че е хубаво да живеем живота си с усмивка. Морето няма да престане да ни очаква, независимо колко сме пораснали.
Любовта може и да е странен случай, но сме благодарни за всяка споделена секунда. Каквато и любов да сме преживели, обричаме я на незабрава – като детство, което също никога няма да си отиде.
Това са част от посланията на книгата „Всички дни ще се казват неделя“, стихотворенията от която със сигурност ще се превърнат в хитове, подобно на предишните – от книгите „В понеделник ще е късно“, „Любов до синьо“, „Обичай ме бавно“ и „Абсурдни времена“ (съвместно с Маргарита Петкова), които дълго време бяха в класациите за най-продавани книги в страната.
Източник: БНР; Снимка: Ивелина Чолакова
ARTDAY.BG
