Според народните вярвания 20 декември е Първият магичен ден, защото именно на Игнажден започват родилните мъки на Богородица. Нашите митологични традиции отдават почит и на Слънцето – Младият Бог, чието раждане е обвързано календарно с предстоящото зимно слънцестоене.
В прехода между старата и новата година се ражда ново начало. То пробужда у нас копнежа и надеждата. Уповавайки се на светлите сили, искаме единствено благоденствие за себе си и за хората, които обичаме.
В различните краища на страната се спазват какви ли не обичаи, но един от тях е от особена важност – кой пръв ще влезе в дома ни на Игнажден. Защото поверието гласи, че какъвто човек прекрачи прага ни, такава ще бъде и цялата следваща година. Полазникът трябва да е свестен човек, да е изпълнен с добри мисли и намерения, а ако е късметлия или имотен – ние също ще се радваме на късмет и благополучие.
Малцина може би знаят, че зад тези „бабини деветини” стои прастара християнска легенда. Според нея Дядо Господ и Богородица имали обичай да обикалят по хорските къщи, предрешени като просяци. На милостивите се отплащали с благост. За зло куче, както се казва – зъл прът!
Вярванията, митовете и легендите са богатство. Те са в основата на приказките, които слушаме като малки, но са и поуките, с които разполагаме като възрастни. Независимо от обстоятелствата, за всичко най-важна остава собствената ни нагласа. Защото наистина доброто привлича добро, а на лошия никой не иска да отвори.
Добромир Банев
Снимка: Валентин Иванов
ARTDAY.BG
